Късни размисли
Не си изметохме оборите навреме… Не говоря за „Народен съд“ или за физическа мъст, а за лустрация, която щеше да предотврати политическите назначения и даде шанс на интелигентните, на кадърните хора, недопускани и през т.н. демократични години. Защо т.н. ли? Защото ни я направиха така, че да обслужва тях, децата им, внуците им… Защото преходът беше манипулиран, а ние, по инерция (от десетилетия водени към светлото бъдеще), чакахме да дойде свободата, вместо да си я изградим сами.
По – голямата, да не кажа цялата политическа кохорта, се оказа и сега Е част от сътрудниците на Държавна сигурност. През периода 1987-1989 г. е имало тотален натиск върху интелигенцията и гражданските организации от страна на ДС, какъвто не е имало в Полша и Чехословакия. За съжаление, българинът се оказа с феноменално къса памет. Стремежът да се чете висока литература, поезия, да се слуша класическа музика и да се философства, бяха заклеймявани като безделничество, буржоазия и излишество. Основната тематика беше подчинена на патетична възхвала. И когато си задават въпроса "Защо, аджеба, народът така изпростя?", да се знае, че не е от демокрацията, а е с доста по - задна дата.
Наследниците на Живковия режим от БСП нямат интерес в учебниците да се включи и изучава комунизма, защото ще се види каква е приликата му с неосоциализма, нямат интерес подрастващите да разберат цялата истина за трите фалита, до които е докарана страната ни по времето на БКП. Сега са впрегнати неистови сили, медии, фантоми, проруски професори, доценти, учители и пр. да сеят проруска пропаганда сред нашето пропутинско население и успяват, разбира се. Путинска Русия няма нито братя, нито сестри. Тя има само интереси и ние, докато продължаваме да лелеем по „вечната дружба“, да страдаме по „големия брат“, няма да дишаме чист въздух и свобода!
Защото едва ли има някой, който да не е пацифист, но пацифизмът не означава да си мижитурка. И все пак ... оставам с надежда за събуждане!
© Даниела Виткова All rights reserved.
