Късно е
Късно е. Сигурно е есен. Непростимо жестоко късно е. Толкова късно, че часовникът е забравил колко е часът. Късно е за нас. Забравено безсънно студено късно. А аз още те чакам.
Защото съм малко, глупаво, наивно дете. Аз съм на пет и мама ми е купила бонбони. Много шарени, вкусни бонбони. Почти ги изядох. Даже май прекалих. Останаха само два - най-вкусните, но мама ми ги взе, защото са вредни.
Ти дойде и обърна света ми. Нарисува ми го наново и ми го подари. А после направи като мама, когато бях на пет - взе ми го и си тръгна.
Сега светът ми е тъжен, рязък, остро пронизващ порив на студен вятър. Светът ми е звукът от движението на частиците въздух, предизвикан от разминаването на коли по улицата. Светът ми е мирис на незабравена топла целувка, загнездена тихо в съзнанието ми. Сега светът ми е нелогичен, празен, измислен, несъществуващ. В неналичност е. И е късно. А аз още те чакам да ми го върнеш.
© Ирен Попова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Здравей,Ирен!Нека творчеството ти заблести с пълна сила,огряно от топлите слънчеви лъчи,окъпано в Щастието ти...!Бъди,ти можеш!
-
"Светът ми е мирис на незабравена топла целувка, загнездена тихо в съзнанието ми." Красиво е, носталгично и тъжно...
-
Благодаря ви много за коментарите!
-
Сашева Попова,пак Ви аплодирам. Безумно харесах. Отново! (:
-
"В неналичност е", за съжаление е такъв-да.
-
Харесва ми как пишеш! Поздрави!
-
Написаното от теб много ми въздейства! А светът отново ще върне своите краски! Ще видиш! Поздрави!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
нежно, красиво и тъжно...Ирен, с обич за теб.