Не можеш да си представиш колко близко беше. На косъм, както се казва.
С този поглед, точно премерен - нито прекалено дързък, нито прекалено свенлив. С тази галантност, напълно на място. С думите ти - цитати на шансона, който звучеше в момента, изречени сякаш само за мен. И танцът ти нонстоп цялата вечер, само със мен. Дали беше от изпитото вино. Или от заблудата, че тези 20 години, в които не сме се виждали, нямат значение. Някакви си 5-10 килограма в повече, какво толкова. Тези сухи целувки... Дали от алкохола, или от пурата, или от студената вечер...
Алармата ми за опасност се включва. Кара ме да се отдръпна от прегръдката ни и да ни видя отстрани - двама уж стари познати, които нищо не знаят един за друг, които уж имат успехи, а парадоксално търсят нов любовен трофей. Ти дори се направи, че музиката ти пречи да ми задаваш въпроси. А щях доста да ти разказвам.
Не можах да преглътна блудкавия вкус на безлюбовната близост. Не можах да заблудя себе си, че Джо Дасен пее само за мен тази ...