Ефирна, лятна нощ пристъпва по улиците на току-що родилия се град. Лятната задушливост е изтласкала Живота, докато дневните часове са се стелели по земята, образувайки кехлибарени балони изпълнени с безумна мараня. Никакъв полъх, подкрепен с Никаква надежда. Двете се редуват, прескачат, докосват, преплитат, създавайки усещането за нестихваща, преповтаряща се халюцинация. Нощта от друга страна е нещо съвсем различно. Едва докоснала повърхността на земята облича огнено-червена рокля и изографисва началните стъпки на несекващото и до сутринта танго с лунните деца. Ако на следващият ден се събудиш наистина рано и бързо-бързо обиколиш света си, ще откриеш все още парещите стъпки-целувки, където предходната вечер Нощта е пристъпила по земята за пръв път. Точно оттам и ти трябва да започнеш танца си, преди да бъде погълнат от прехвалената дневна светлина. Защото Нощта знае как да танцува, а и да ви кажа под секрет... по-мъдра е от утрото...

@#%^$#%#&$^#%*%^*&^%%*%#%&^%*


Галера сива по пресъхнало море,
с товари тежки пътя си проправя.
Капитанът мрачен знае най-добре,
защо вятърът потънал е в забрава.

Моряците безлики, от сушата забравени,
през векове пътуват, домовете изоставили,
във вятъра живеят с русалки за невести,
а жаждата убиват със солена, морска песен.

През бури от преходност
и през съдбата своя,
със неотменна веселост
за прошката ни молят.

Дали ще я дадем, дали ще се опомнят,
дали остана нещо, в което да повярват...
Въпросите без отговори в огън се превръщат,
а галерата към залеза върви... без да се обръща...


@#$%^%$^$&%^^^&$^$^%&*&$&^(&*


Сълзят лъчите в лятото посърнало,
разделят минало от бъдеще.
Пясъчна река без устие
се влива меко във морето Минало.

Водите живи галещо напомнят
за скалите, които някога рисувахме
и бурно-пенести вълни обливат
изгрева, потъващ във забвение.


@#%^$@^%$&Т#%$&^%^*&*^%&&$^&&&^


Притихнал пустинен пубис; желания, заглъхващи в тъмна топла утроба; разделени бедра, изплакващи помежду си плажна ивица, разнообразяващи я със скали от безстрастие. Докосване, сладострастно подразване с мекия, синьозелен език на морето; пурпурни черупки от миди, приемащи с устни псевдо-плуващи, микробиологични фалоси...

#@^%%*&^^^*&^$%^&^%&$%#^^%%