Денят, както обиновено, започваше със Слънчовата усмивка, която къпеше в злато пъстрия килим на необятната поляна. Лампирида- Феята на светулките, доволно се поклащаше върху чашката на един мак. Беше измила фенерените коремчета на своите поданици с бисерната утринна роса и с целувка ги прати да спят в цветните си легла. Лампирида се наслаждаваше мислено на случките, които преживяваше всяка нощ. Нейната любознателност се преплиташе с голяма доза любопитство и така често попадаше в странни ситуации . Макът я люлееше нежно и тя неусетно заспа.
…
В непрогледния мрак на една дълбока и забравена от света бездна, цареше небивал хаос. Отвсякъде се чуваше блъскане, пукане, падане, тракане на челюсти. „ Ох!“; „ Пак ли?“; „Ауу…“; „Не ми пречи!“- огласяха тъмнината. Това беше Долината на Непокорните скелети.
Преди много години, тези скелети били щастливи жители на Диамантеното село. Живеели в охолство от продажбата на скъпоценните камъни, добивани в мините, които притежавали. Даймънд, красив и сна ...