4 min reading
Дневната светлина обикновено изпълваше малката му таванска стаичка, но този ден дори навън беше почти тъмно. Стан понечи да запали лампата, но се отказа. Нямаше намерение да чете сутрешния вестник, а за да работи на лаптопа не му беше необходима допълнителна светлина.
Облаците над него изглеждаха тежки и Стан имаше чувството, че ако седне на ръба на капандурата ще може да ги докосне с ръка. По-тъмно сивите слоеве отдолу пълзяха нетипично бързо и погледът му се задържа на причудливия спектакъл от преливащи една в друга облачни фигури. Тогава го забеляза. Лебедът летеше ниско над покривите като усилено махаше с крила срещу силния вятър. Идваше все по-близо.
Стан винаги бе намирал нещо очарователно в полета на птиците, нещо магнетично. "Лебедите, обаче" - помисли си той, - "определено са по-грациозни във водата, отколкото във въздуха.Тежките им тела изискват прекалено много сила за да се издигнат."
Този изглежда щеще да прелети точно над капандурата. Стан се усмихна. Очакваше всеки момент ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
Знам, че разказът е странен и бих се радвала, ако коментирате. Какви асоциации и идеи ви навява?