СКУЛПТОР
Случваше се понякога мама, седнала пред стана, преплитайки една нишка с друга в основата на килима, да се обърне към мене и да ми каже:
– Хайде, Ангеле, попей ми, че като продам килима в някоя къща, хоро да играят хората върху него. Като стъпват, песни да се чуват.
– Не ми се пее, мамо...
– Ами като не ти се пее, излез навън да поиграеш! Недей да стоиш вкъщи като чучело! Аз ще си попея.
И излизах.
А вън. Все един и същи двор, едни и същи врабчета, лястовеца и лястовичката в старото гнездо, буболечките, дето пълзяха по дървените греди на старата къща същите. Скука. Спомнях си за вуйчо, баткото на мама, че обичал като бил малък да си дялка от буцата сирене, докато я превърне в макет на къща, а с треските си правел попара. Взех шило и чукле и започнах да дълбая в един от камъните, които подпираха стъпалата към стаите. Вече отивах към пубертета, както в края на зимата отиваха към пролетта, бял и сигурен, че правя нещо свещено и тайнствено.
Камъкът, когато го ударих за първи път, м ...