София – 1963-та!

                        Мрачен, дъждовен, убийствено потискащ ноемврийски ден!

                        Невиждан за нашите  представи  протест на  хиляди  студенти!…

                        Грандиозна демонстрация пред американското посолство…

                                               Повод: Иван-Асен Георгиев!

                                                                         *

                        - Кой е този!...

                        - Има ли значение, все едно…

                        - Какво е сбъркал?…

                        - Шпионин, за ЦРУ работил …

                        - Значи играч…

                        - Не, предател!

                        - Да плюем по предателя!

                          (Плюем прогизнали, дъждът облива страните  ни.)

                        - Плюйте по тази отрепка!

                (Плюем - устата пресъхва, заглъхват  ушите, оплюхме и себе си.)                                                        

                                                            *

                         - ЦРУ го принуждава да стане шпионин!

                         - Тогава що крещим: ”Смърт на предателя”?

                        - Ми  к’во да крещим!...

                         - „Смърт на американците!”

                        - Да бе, човекът не искал: Смърт на американците!

                                                             *

                        - „Нашият” се натискал да работи за ЦРУ!

                        - Ми що рушим посолството!

                        - К’во да рушим!

                        - Смърт на изменника!

                        - Да бе, долен слагач: Смърт на изменника!...

                                                            *

                        - Камъни, дайте камъните, къде са щангите?

                          (Ох-о-о, хората се  подготвили…)

                        - Преобръщат лимузини, трошат витрини, стъкла не останаха…

                          (Бре, откъде  толкова камъни!...)

                        - Вътре има хора…

                        - Страхотно, да ги линчуваме!...

                        - Не може, няма указания…

                          (Ясно…  хората си знаят работата…)

                                                            *

                        Главни действащи лица са десетина „колеги”.

            Останалите гледаме сеир – едни се кефят, други куфеят...

(Кому е нужна тази истерия – съдът и без това ще го осъди „както следва”…Трябва ли един съд да търси подкрепа от улицата - нали съдът е законът… Или с „подкрепа”-та  нещо „прикриват”  – кой знае!)

                                                            *

                                                     Кой си ти?

                                       Иван-Асен Георгиев!

                                        Каква е истината за теб?

                                                            *

            - Човек… търсещ своето място под слънцето!

            - Доктор по право, признат учен – хегелианец!

            - Нехарактерен интелигент – комунист, висш пилотаж!

            - Сложна и неспокойна личност, която си знае цената!

По повод личността на Никола Гешев, „чумата” за комунистите, заявява:

            - Една възхитителна легенда...

Той  се възхищава от своя потенциален екзекутор, защото:

            - Не трябва да презираме и ненавиждаме своя противник!

            - За да победиш врага, трябва да го познаваш и разбираш!

                                                            *

            Роден в Стара Загора, учил право в Париж - живял сред интелектуалци.

Работил в кантората на проф. Меворах, баща на поета Валери Петров.

Защитава комунисти от ударите на Закона за защита на държавата!

            След 1944 г. става първия главен секретар на МВР!

Дясна ръка на Антон Югов – шеф на МВР и ликвидатор на елита на нацията.

За когото без притеснения споделя, че министърът е "прост човек"…

                                                            *

         Скоро се проявяват  разочарованията  от действията на съпартийците…

Пряк свидетел на беззаконията, бързо разбира за какво става дума!

Прави невъзможното, за да не стане съпричастен в издевателствата!

Потресен от убийствата  без присъди, търси начин да се измъкне…

Не закъсняват упреци, че е инертен, безучастен към своите задължения!

Всичко, което се случва, няма нищо общо с неговите убеждения!

Разбира, че ОФ е разбит и се върви към еднопартийна власт!

Покрусен е от подмяната на идеали, от смъртното разчистване на сметки!...

                                                            *

            През 1946 г. е  делегат и секретар на Парижка мирна конференция.

Васил Коларов докладва, че избитите през периода 1923-1944 г. са 35,000!

А всъщност са 7 пъти по-малко - 5,134 души.

На кого е нужна тази подмяна на истината пред света?

Нелепо оправдание за избитите без присъда 38,000 души  като „врагове”!

                                                            *

            Той се представя блестящо и компетентно на конференцията!

Светкавично получава предложение за работа - съветник в посолството!

Убеден е: само  чрез дипломация могат да се променят нещата в страната!

От Париж  по-лесно ще отстоява своите принципи и идеали!

Терорът е нечовешки, за да се мисли за вътрешна съпротива…

Вярва в огромната роля на външната помощ - времето доказва правотата му.

                                                            *

            Накрая сам търси контакт със службите на ЦРУ!

Веднага се оттегля, след като разбира, че е третиран като най-обикновен агент!

Той не се ръководи от користни цели, за това говорят и фактите:

За 7 години работа с ЦРУ е имал спестявания от 4,000 долара!

                        В съда сам настоява за най-тежкото наказание:

           - Извърших най-тежкото престъпление за всички времена!

             И то във всички страни се наказва с най-тежкото наказание…

             Не можах да се освободя от идеите си на комунист…

             Мислех, че принасям полза, а не вреда на нашия народ!

                        Преди разстрела казва на жена си:

           - Събирай всички материали - ще ти потрябват!

След произнасяне на присъдата на 31 декември 1963 г., той крещи:

          - Убийци, лъжци…

                                                            *

                                    Бил ли е Иван-Асен Георгиев  наистина шпионин?

                        Когато го отвеждат за разстрел, заявява:

                        - Опитах да спася човечеството от Хрушчов!...

                        Идеологическият агент никога не счита себе си за предател!

                        Той е мотивиран от стремежа да види падането на режима.

                                                            *

                     На 04.01.1964 г. един от големите шпиони е изпратен в небитието!

                   Ликвидиран е най-ценният анализатор на ЦРУ за всички времена!

                                                            *