Легенда за русалия Яна
Чудесно село беше Явор. Радваше с тучни ливади, плодородни ниви и весели хора. Сега от него не остана нищо - само камък върху камъка и изгоряла трева. Остана и славата на онази чудна девойка, Яна.
Яна не беше като всички останали моми в селото. Висока, ама много висока, тя стигаше точно до под покрива на плевника. Коста й, вечно разпусната на воля, но никога разрошена, падаше на черни къдри до кръста. Очите й, обаче, омагьосваха - големи, черни, дълбоки. Дори някой да си помислеше нещо не много мило за нея, спомняше си за тези очи и всички лоши мисли изчезваха.
Заради високия си ръст, тя имаше здрави и силни ръце и крака. Това й помагаше да върши такива мъжки работи, като носенето на камъни и строежа на каменната стена около селото, която беше започнала наскоро. Чудеха се хората как тези ръце, които бяха избродирали най-красивите чаршафи и покривки, се бяха заели с такава тежка работа. Много момци мечтаеха тези ръце да милват тях, а не камъните. Яна си гледаше работата, поздравяваше всеки, който спираше до нея, но когато и да я попитаха защо строи тази стена, тя млъкваше и потъваше в нейни си мисли. Постепенно всички свикнаха със странните й занимания и никой не я питаше за тях.
Един ден мълвата, че мома Яна вика цялото село на курбан до стената, събра жителите на Явор. Когато стигнаха до уреченото място, видяха наредена дълга трапеза. Хапнаха, пийнаха и, както си му беше обичаят, селските музиканти засвириха. Хванаха се всички на хорото и им олекна на сърцата. Точно тогава се изви силен вятър. Всичко притъмня и силен глас гръмна в тишината.
"Яно, Яно, русалийо!
За туй село крилете си даде,
крилете и йощ силата.
Стена им здрава иззиде,
но кой теб ще пази, милата?
Ей сегинка, селяне, ви питам -
кой срещу ми ще да се изправи?
Ако няма кой, с теб, Яно, политам
и скоро Явор от света ще се забрави."
Вдигнаха хората очи и какво да видят? Голям червен змей кръжеше над тях. Крилата му закриваха слънцето, а от устата му огън излизаше. Тогава Яна проговори:
- Братя и сестри, наистина съм русалия. Някогаш крила имах и чуден, охолен живот живеех. От небето еднъж видях ваше село и ми легна на сърцето. Обет сключих с моето царство - от крилата си се отказах и тук слязох - да ви помагам. Това там, горе, е Царят наш. Дойде време един от вазе да му каже, че не ме пуска и ви требвам и тук ще ме оставят. А аз за все ще се грижа и от зло ще ви вардя.
Страх беше сковал сърцата на яворци. Така и никой не се осмели да се застъпи за русалията. Змеят се спусна, грабна хубавицата и отлетя, като с един замах на опашката си срути каменната стена, която Яна беше строила. Оттогава нещата за селото тръгнаха от зле към по-зле и така, докато от него не остана само камък върху камъка и изгоряла трева. От околните села, обаче, още помнят смелата русалия.
29/06.09 г.
© Весислава Савова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Марко, благодаря ти, че отново намери мили думи. Поздрави
-
Прекрасна приказка.Написана чудесно.Поздравявам те!
-
Благодаря ти, Ивайло! Трогната съм от думите ти.
Веси, прегръдка с благодарност. -
Моя и наша Весислава, мисля да ти дадем медал за опазване на националното културно наследство, а на първа ръка и една удивена душа (моята) ти изпращам...Ваше Благородие
-
Благодаря ти, Миа!
-
Петя, благодаря ти за това, че отново си тук! За да бъда максимално откровена, аз също бях малко разочарована от този край, но така ми беше разказан от една възрастна жена. Тя маркира в 2-3 изречения тази история. Те включваха описание на русалията, нейната нелека задача и ... злочестия край на това село. Толкова! Колкото и богата фантазия да имам, не исках да променям малкото факти, които ми бяха подадени.
-
Харесах!
Русалиите според народни представи се свързват с нелечими болести и бедствия за общността.Затова има различни обредни практики,с което се цели да им се противодейства.
Очаквах сякаш друг край - девойката да бъде вградена в темелите на строежа,за да бъде той здрав... -
Уважаеми Роси, Караман, Пурко,Яна и Мими, благодаря ви от сърце за милите думи. Някои приятели по перо (простете клиширания израз) ме посъветваха да поработя върху стила на авторовата реч и ви обещавам и на вас, че ще го направя, но в момент, в който имам малко повече време. Може пък наистина да се получи по-добре. За мен, ценното беше да запазя една умираща история, която не бях срещала в записан вид и като ли, малко избързах. При всички положения аз съм ви задължена за това, че ме прочетохте и разбрахте. С най-красиви пожелания,
Ваша, Весислава -
!!!
-
Приказно!
-
Чудесна препратка на притчовото през съвременното към вечността!
-
Много силно!!! Прекрасно!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Прекрасно си претворила тази народна мъдрост — придобитият житейски опит и поуките от него.
п.п.: Между другото, съществува май само в българския фолклор. Колко жалко, по отношение на Доброто!
Поздрави, Весислава!