Лека нощ мила..
Добър вечер, мила! Как си, как я караш? Дали ти липсвам още нощем, когато останеш сама с мислите си, изпила поредната бутилка вино, гледайки звездите? Пълнят ли се със сълзи още големите ти сини очи, почервенели от алкохола и дима в стаята? Минаваш ли нощем покрай нас, да видиш свети ли?
Сигурно, не!
Аз пак съм пиян и ти пиша. Липсваш ми! Липсват ми нощите ни, когато събличах всичко от теб, задръжките, дрехите, че дори и гордостта ти! А ти ме гледаше с онзи влюбен поглед! Вземах душата ти, и те пращах да си ходиш, пияна и разплакана.
Стаята след теб беше пропита с мириз на цигари и грехове.
Чуствам се зле, ще заспивам вече. Днес си направих татус, на рамото на което заспиваше, и малко ме боли. Сигурно е от това!... Татуирах си млада разплакана жена. Ако се питаш, коя е, сестра ми! Или ще повярваш повече, ако ти кажа, че е просто рисунка? Да бе, и аз не бих си повярвал!
Лежа и си мисля, не съм те виждал скоро в някой бар, то и аз вече не ходя де ... Вчера научих, затворили онзи, в който се запознахме. Само дявола броди там, и събира парченца от крехкото ти сърце, което разбивах, не веднъж, целувайки други жени пред теб!
Забравих да кажа, че още пазя парфюма и запалката, подарени ми от теб! А ти, пазиш ли моя? Или поне кутията? Толкова се старах да я опаковам! Това май беше единственото нещо, за което се постарах, ааа.., и да те правя моя безмозъчна робиня! А онази хартиена роза, която ти дадох на нова година, дори не я направих аз, но ти така се зарадва. Моята радост бе после, държах в ръцете си друга жена, крещяща името ми от страст!
Хайде заспивам вече, наистина, сигурно съм те притеснил, късно е, заспивай и ти! И да се завиваш, ей!
Утре ще ходя при Виктор, онзи мой приятел, който все ми се караше, че постъпвам така с теб, но аз никога не го слушах! И мила, не е от петте водки изпити от мен, знам че е мъртъв! Когато четеш това, аз ще съм там горе! Ела и остави цветя на гроба ми, нали ми беше обещала! И да не плачеш, ей! Ако дойдеш, обещавам ще стана да те видя! Не повярва, нали! Че кога ли съм спазвал обещание към теб? Този път искам, кълна се, но знаеш, че немога!
И не помисляй да ме последваш и там, ще сме само мъже, но не като на онази глупава почивка, когато ти изневерих!
Ти се прибери при мъжа си, не му казвай, че си идвала, а като те попита защо плачеш, умело излъжи, че си видяла ранена птица.
Идвай от време на време! Не носи вода за преливане, вземи вино с две чаши, ще пием, като приятели! Този път ти ще наливаш, и ще си тръгваш, когато поискаш. Ще отиваш при други, а аз ще те чакам тук, сам. Ще разбера, как си се чувствала преди!
Едно не ще се промени.... Ще си остана пак един самотен и пиян бохем, влюбен в живота и в теб!
Лека нощ, мила! Заспивам!.. Завинаги!
© Илиева All rights reserved.
