Мариела_Георгиева (Мариела Георгиева)
38 132
Sep 8, 2022, 11:12 AM

 Лицата на неродените пеперуди 

  Prose » Novels
512 0 4
Multi-part work
2 мин reading
Всичко започна с противопоставянето между мен и Тъмнината.
В един момент Тъмнината ме погълна и аз изчезнах.
После Тъмнината си тръгна, не можеща да понесе себе си.
Посвещение
На моите две прекрасни момчета – Виктор и Александър – с молба да ми простят грешките, с надежда да разберат пътя ми и с вяра, че те ще намерят своя. Минало, настояще, бъдеще – времето е илюзията на страдащите. Равнината на съществуване на болката. Щастието няма нужда от часовник.
С безвремието на любовта и с любовта на безвремието,
мама
Вместо Предговор
Наскоро имах сън: бях гъсеница в пашкул. Беше много тъмно. Без въздух. Без светлина. Дращех по стените на пашкула, опитвайки се да изляза. Но бях заклещена. Тялото ми не помръдваше. Страхът ме връхлиташе, натискаше, задушаваше, вцепеняваше. Докато в един момент видях тънка нишка светлина и осъзнах, че съм повече отколкото някога си бях представяла, че мога да бъда. Бях прекрасна пеперуда. И просто можех да отлетя. Но аз останах.
Не знам какво поражда насилието, н ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

» next part...

© Мариела Георгиева All rights reserved.

Random works
: ??:??