Лицата на неродените пеперуди
Произведение от няколко части
-
Проза » Разкази
-
Проза » Разкази
-
Проза » Повести и романи
-
Проза » Повести и романи
-
Проза » Повести и романи
Всичко започна с противопоставянето между мен и Тъмнината.
В един момент Тъмнината ме погълна и аз изчезнах.
После Тъмнината си тръгна, не можеща да понесе себе си.
Посвещение
На моите две прекрасни момчета – Виктор и Александър – с молба да ми простят грешките, с надежда да разберат пътя ми и с вяра, че те ще намерят своя. Минало, настояще, бъдеще – времето е илюзията на страдащите. Равнината на съществуване на болката. Щастието няма нужда от часовник.
С безвремието на любовта и с любовта на безвремието,
мама
Вместо Предговор
Наскоро имах сън: бях гъсеница в пашкул. Беше много тъмно. Без въздух. Без светлина. Дращех по стените на пашкула, опитвайки се да изляза. Но бях заклещена. Тялото ми не помръдваше. Страхът ме връхлиташе, натискаше, задушаваше, вцепеняваше. Докато в един момент видях тънка нишка светлина и осъзнах, че съм повече отколкото някога си бях представяла, че мога да бъда. Бях прекрасна пеперуда. И просто можех да отлетя. Но аз останах.
Не знам какво поражда насилието, нито какви са нишките, така здраво обвързващи го с хората. Не мога да претендирам, че съм намерила начин за предотвратяването му. Но знам със сигурност, че много хора отричат съществуването му. Отказват да признаят, че е като многоглава ламя от руска приказка. Дишащ организъм с много лица. И потентност на заек.
Нямам спомен къде, но някъде бях чела или чула, че човешкото съществуване е изградено от части – девет месеца в нечий корем, после, ако имаш късмет, изкарваш около шест години в нечий дом, обикновено на родителите ти, после се почва – училище, университет, работа –всичко това, което в един миг наричаме „наш живот“. Докато се стигне до онова неизвестното, за което имаме много думи и никакво разбиране. Смъртта. Краят на съществуването. Отвъдното....
Понякога обаче, животът ни има и други части – такива, дето нищо не изграждат, но по странен начин, пречистват. Те стоят като самостоятелни и самодостатъчни отрязъци от пространство и време. Истории, разпръснати на вятъра. Това са историите, дето могат да те разплачат. Нищо лошо няма в сълзите....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариела Георгиева Всички права запазени
