yotovava (Валентина Йотова)
2703 22873
Sep 26, 2019, 1:30 AM

 Литературни записки по хоризонтала 

  Prose » Humoristic
947 2 12
Multi-part work
4 min reading
– Времената текат, приятелю, но не се променят – въздъхна Любомир и отпи от уискито. – Нищо не се е променило – постоянно те връхлитат напращели момиченца, жадни да слава и склонни да те дарят с ласки, само и само да им речеш – Дааааа, има нещо у теб.
– Стар коцкар си беше и си остана – подсмихна се Добромир. – Не мирясваш, а одъртя вече.
– Че защо да мирясам, нали ти рекох и тогава, и сега сами се навират в ръцете ти. Помня едно време, на едни по-буйни години бях консултант в студентска бригада на млади писатели студенти. Леелеее, що девойки минаха през ръцете ми. За поетки – не ставаха, но ламтяха за слава, приятелю, искаха да се видят отпечатани в „Пулс“, „Народна младеж“… И когато някоя успееше да пробие, то сякаш бе уцелила шестица от тотото. Една ме чакаше пред бунгалото, друга вътре в него. Помня, че „Пулс“ излизаше в 10 000 тираж тогава и се басирам, че половината от тиража беше изкупуван от родата й.
– Ех, горките момиченца, ти си убиец на невинни детски мечти бе, Любомире, по ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

» next part...

© Валентина Йотова All rights reserved.

Random works
: ??:??