Заехме онази поза прелюдия към нещо по-съществено. Погалих копринения халат, единият му край се поотвори и показа бялата кожа на бедрото й, ослепително бяло.

Зарових устни в гърдите й. Тя отново понамести таза си в скута ми. Нещото ми усещаше топлината, ръката ми потърси от къде идва. Кирия Дафни лекичко изохка и поразтвори крака.

От гърдите пренесах устните си към коремчето, хубаво, пухкавко и с леки наченки на дискове.

Върнах се нагоре, зацелувах рамената, ръкавите на робата й сякаш сами се измушиха, разкопчния сутиен освободи двете си пленнички.

А надолу,...размърдах крака, тя ме зацелува, под ризата ми  погалваше нежно гърдите, корема ми.

Не това, трябва да станеш за да стана и аз. Телепатия ли, какво ли, тя стана, скочих и аз, разкопчах дънките си, коприненият халат се беше свлякал в краката ни. Хвърлих набързи ризата, дънките си, останахме по бикини и по боксерки...

Хванах дланта й и я пуснах в  боксерките си,... а ръката ми шареше из бикините й,... както се казва ни вопъл, ни стон...само ръцете ни шаваха.

Помогнахме си да се освободим от тези досадници уж пазещи нещо.

Тя ме попипваше ту с едната ръка, ту с другата, сякаш да провери и сравни големината и твърдостта му, притискаше се нежно.

Поведох я към спалнята и положих на леглото. Големите й очи не се откъсваха от мен, питащи се истина ли е , това аз ли съм, гордата кирия Дафни, а сега подвластна на еротична слабост...

Проникването в нея бе съпътствано от сладострастните й звуци. Повдигах нежно бялото й тяло, отпусках го,...тя въртеше глава придружено с приглушени звуци, потреперваше от време на време.

Вкопчи здраво ръце на врата ми, изохка продълнително и замря...

Зениците на очите й се разширяваха и свиваха. 

Отпуснах се до нея. Тя даже и не шаваше загледана в тавана на спалнята.

- Петро, не знам това аз ли съм или не,... какво направи с мен - промълви едва-едва

Ръката й се плъзна по корема ми, прихвана все още твърдото нещо, намери принадлежностите му...

Погледна го, устните й се долепиха няколко пъти около него, възседна го и танцът започна, танц като при аборигените, див и нескончаем...

Гърлестия й вик се разнесе из стаята, поразкладих хълбоците й няколко пъти и аз утихнах в нея.

Галех в захлас отпуснатото и удовлетворено тяло.

- Петро, благодаря ти за всичко това, момчето ми. Ти ме върна отново към живота, бях се отчаяла, че Мицо не ме харесва, че съм стара,... ти ми вдъхна кураж, а аз си отмъстих за неговите изневяри.

Ще ме приемеш ли ако отново искам да дойда при теб - шепнеше тя, а очите й ме гледаха умоляващо и питащо.

- Кирия Дафни, Дафни, винаги ще те приема с най-голямо удоволствие, от теб зависи.

Подсмръкна издайнически, а в отговор аз я прегърнах и зацелувах.

Колко ли време  и пъти сме мачкали чаршафите не брояхме, унесени в любовта си.

- Не трябва ли да се пребирам вече, не се ли отнесох - шепнеше отново тя - А така да ми е приятно с теб. А трябваше ли Мицо да се захласва по онова момиче,... а тя дали го обича, или обича само парите  му.

Пухкавото й телце потреперваше, но този път ми се стори не от възбуда, а от гняв, че някоя друга се е наместила между тях. Притиснах я нежно към себе си и останахме така залепени, не по-скоро лепнещи и безмълвни, притворили очи и  заети с мислите си.

               Наистина ли мечтаех за нея или просто мъжки авторитет да имаш повече жени, или го направих ей така за  забавление. Но коя жена  не иска да бъде ухажвана, ушенцата й да чуят ласкава дума, или нежно да я погалиш и любиш със страст.

Не знам как и защо бях спечелил доверието на кирио Мицо. Дали защото ме чувстваше, че не съм потенциална заплаха за жените около него, или не бях гладен и жаден за пари, за нагаждачество. Изпълнявах си съвестно поставените задачи в работата, не парадирах че го познавам  или да хлепя  колегите си. А той ме използваше за всичко, от градинар в къщата му, шофьор на Поршето му в неслужебни занимания и отчасти като доверено лице, защото аз скришом от всички разхождах мацките му до вилите и къщите му. Знаеше, че може да разчита за всичко на мен и ме възнаграждаваше щедро за всеотдайността ми. Не се занасях с приятелките му, не им подхвърлях дебелашки шеги, подмятания или да клюкарствам за тях. Те бяха доволни от това, а аз от заплащането и това, че не ми влиза в работата коя возя и колко пъти.

Даже Дафни ме подпита няколко пъти за разни момичета, но аз хитро излезнах от ситуацията

'' - Е, един мъж, ако е истински мъж, никога не афишира връзките  си с други жени, но едва ли има друга жена, около него . Пък и той е безумно влюбен във вас...''

Но новата госпожица Евангелия май попрекали. Наистина природата е била щедра към нея и й беше дала от  всичко по много,  имаше Туристическа агенция, родителите й акции във фериботна компания, но беше малко вятърничева според мен. Но така успя да го омая, че кирия Дафни чак  се усети и Евангелия беше на едно градинско парти у тях, добре че Мицо се държеше  повече от  любезно с всички, та изглежда успя да разсея съмненията.

А аз, как ще погледна кирио Мицо, скомфузено  нали. Какво пък, природата не търпи празно място и за това стават наводнения, земетресения...

              Кирио Мицо и възлюбената му Евангелия заминаха за Швейцария, уж  той бил поканен на Международен симпозиум и ще остане там десетина дни, можело и повече, на въздух там, бе официалната версия.

Тези седмици с Дафни бяхме като отвързани магарета, любов, любов и пак любов.

Сутрин ставах за работа, тя приготвяше закуска, привечер се връщах, чакаше ме подредена маса и усмихната  жена,  и много, много любов.

Събота и неделя не се криехме, нали работя с мъжа й и в градината им, а ходехме пеша  в едно бистро на кафе, тортичка. Даже  момичето сервитьорка свикна с нас и имахме винаги свободна маса

Опитвахме се да се държим като обикновени посетители, а не се ли издавахме като се гледахме в захлас, нетърпеливо пийвахме кафе обладани от приятната мисъл какво ни чака после.

Не оставях  и работата в градината им. Тя даваше наставления какво да  свърша, сменяше чантите си с дрехи, качваше се на джипа си и отиваше в къщи. Аз довършвах работата си, заключвах пътната врата, качвах се в колата си. Заблуда на любопитните съседски погледи. Все пак трябва да бъдем дискретни и да пазим откраднатото.

Наближаваше завръщането на Мицо и Евангелия от Швейцария.

Опитвахме се да успокоим малко топката, да свикнем с мисълта, че всяко начало има и край.

             В съботния ден бяхме отново в бистрото. Госпожица -сервитьорката шеташе около масите.

Гледаше ни, е малко зависливо бих казал, От някъде изникна господин на средна възраст, елегантен, костюмиран, ухаещ на скъп парфюм. Огледа се, никой не му обърна внимание.

- О, това е мистър Стефанидис, стар познат, той от години е в Америка, да го поканим ли- изрече на едни дъх Дафни, и без да дочака разрешение, му помаха с ръка - Мистър Стефанидис, заповядайте при нас, познах ви веднага.

 Парфюмът се настани във фотьойла, изгледа ме любопитно.

- О, госпожо  Манулиду, каква чест, как сте, как е господин Мицо - превзето попита Парфюмът

- Благодаря добре съм - кокетно отговори Дафни - А Мицо е в Швейцария на симпозиум, нали сега Зелената енергия е на почит, за вятърните електроцентрали...А вие, все  още ли сте в Америка, къде бяхте в Аризона или Калифорния

- Да, в Сан Франсиско, Калифорния, върнах се за три месеца да оправя или забъркам наследствени проблеми тук - засмя се той - А господинът

- Той работи за нас. При Мицо в Електро компанията и го ангажираме за градината. Жалко, че по това време не правим градински партита - угоднически поясни Дафни - А как е там в Америка.

Стана ми неловко, какво правя аз тук, как ехидно  ме представи.  Поразмърдах се.

- Кирия Дафни, мистър, ще ме извините но трябва да тръгвам...Извинявайте.

Сервитьорката ме изгледа съжалително, намигна ми  едновременно с двете очи.

Тътрих се като пребит към къщи, '' А ще можеш ли да ми осигуриш този охолен живот...'', натрапчиво от къде се загнездиха думите й.

Вечерта тя не дойде.Не се обади и на другия ден.

Имахме уговорка да не се търсим по мобилните, все пак от съображение за тайнственост, а тя се обаждаше, знаеше кода на входната ми врата и ме чакаше усмихната и приветлива.

                С моя ключ отключих пътната им врата, започнах обичайната си работа из двора. Надникнах в гаража, джипа й го нямаше, до супера е вероятно. Подредих всичко, полях, измих стълбите, плочника, вероятно над два-три  часа съм се моткал. Нито шум на пристигащ джип, нито звън на мобилен. Да не е болна и да не може да се обади, дали да й звънна, ами ако се разсърди.

Няколко дни бях в невидение. Без причина ходех в градината, гаража празен. Ще търпя и чакам.

В службата позаха СМС, че кирио Мицо ще остане още 15 дни в Швейцария на работно посещение.

- Да се обадим на кирия Дафни да не се притеснява - предложих на Секретарката

Тя ми се усмихна свойски, набра номера й и съобщи новината.

- Била извън Атина, но благодари за информацията - докладва монотонно  Секретарката 

              Стана ми едно такова чоглаво, едно такова никакво...

следва....