Автобусът се виеше по склоновете. Следваше завоите бавно. Двигателят му се задъхваше в жегата, но инатът на шофьора продължаваше да го тегли напред по високото. Туловището му беше изпълнено с весели туристи. Те до един пееха, обхванати от пиянски делириум, окрилени от мисълта, че ваканцията им тепърва започва. София се беше сгушила в дъното. Не и беше весело. Не и се пееше с другите. И макар да сподели чашите с водка, не пригласяше на компанията. Беше на 30 години. Беше отдала 10 от тях на мъж, за да го обича както никоя друга. А той и посочи вратата. Неспособен бил повече да я обича. О, и пардон, да не забрави да вземе децата. Първоначално в шока си беше плакала и умолявала. После, поглеждайки в него навътре разбра, че това действително е краят. И когато дойде да вземе последните играчки на едногодишния им син, тя видя другата. Не можа да каже нищо. Толкова обидно и стана. Поне да беше по-млада...
Хотелчето се гушеше кокетно под мощната прегръдка на Везувий. Улиците, изпълнени с глъчк ...