Ама то това чудо любовта било меко казано луда работа. С години сам си вярваш, че обичаш някой, къса ти се сърчицето само като го видиш и после тряяяяяяяяс!Осъзнаваш, че то е голяма романтика, ама нещо не ти се вписва в реалната картинка. Изстрадалите принцове вече са демоде.
За една вечер ти се обръща живота и виждаш, че то не е било съвсем любов, по-скоро нужда... Любов било онова към симпатичното девойче, с което се знаете от години. Абсолютно същото дето през два дни обикаляте града и много обичате да се смеете на нещастните, забързани минувачи. Същата оная, дето до вчера ти плачеше на рамото за онзи негативен тип, който не я поглеждал и за кои ли път - дааа, точно онази, която ти избираше подаръците за "голямата любов". И с девойчето любовта ви изтрясква не с мокър парцал по главите, ами направо с машина за миене на улиците.
И всъщност било по-хубаво така, отколкото самотното звездобройство. А и е по-здравословно.
За това ти казвам - това чудо любовта е много луда работа. Като те ...