Аз съм Яна.
Скоро преминах за трети клас с пълно отличие. Татко ми казва Синеочка, заради сините ми очи, мама – Пакостниче, а дядо – Луда Яна. Избухваме в смях с дядо винаги, когато ми казва така, защото през града ни минава реката Луда Яна и аз се чудя как го измисли. Луда Яна...лудетината...
Правя понякога бели, но много не ми се карат, защото съм единственото им дете в къщи. Коленете ми са ожулени и винаги с рани, щото много тичам и често падам на плочките. Падам и след като се засиля, колкото мога с колелото по стръмната улица. Но когато карам като вихър не мисля за падането…
Само крещя :
- Вардаааа…вардааа….
Не съм много висока, даже съм малко мършава, но имам две трапчинки на бузите и руса коса, вързана с ластички над ушите. Когато тичам, плитките ми се люшкат и по някой кичур се измъква от тях.
Започна лятото и татко ме заведе при леля на село да полудувам на воля. Като си тръгваше ме целуна и каза да слушам и да помагам на леля.
Леля няма още деца и много ми се радваше. Къщата ...