На пръв поглед – нормален. Както са всички в селото. Сутрин става рано, пуска овцете с пастира на полето, отива в дюкяна на Пешо – да поработи, ако оня има нужда от помощник днес, после се захваща с градинката, вечер посреща овцете, понякога отскача до кръчмата…
И тук почват изкривяванията на нормалния ни живот. Пие само нещо газирано. Никакъв алкохол. За цигари да не говорим – няма как да го измуфтиш с тарикатлък. Виж, ако си поискаш – вади кутията от джоба на антерийката. Не пущи, ама мъкне. За приятели, вика.
Макар приятели да няма. Че какъв приятел ще ти е човек, когото не можеш да излъжеш? Вярва на всичко. Поискай заем – къщата протекла, жената се разболяла, бабата нещо… Още преди да измайсториш лъжата – и вече вади от джоба, каквото има там…
Не е много, разбира се. Подобен ненормалник пари не изкарва и не задържа. Джобовете му като с дупки – изтича всичко от тях. Къщата му е насред селото, уж като другите – малка, измазана, с чисти прозорци, обаче…
Няма го нашенското…
Жена при не ...