Лудост и любов
Тя вървеше през осветените от уличните лампи улици на тихия град. Целта ú беше парка близко до нейния дом. Приближаваше изгревът. Небето беше огрявано от майската луна и от многото избледняващи звезди. Любимото ú време за разходка. В далечината си виждаше изгряващото слънце. Огромното ú куче весело подскачаше около нея, но тя бе напълно забравила за него. Само мисълта, че след няколко часа безлюдните тротоари ще се изпълнят с живот, ú носеше някаква утеха. Тя осъзнаваше, че всъщност не е сама в този свят и същевременно това я нараняваше. Защото разбираше по - силно самотата си.
Жена със забързана походка вървеше срещу нея.
Покрай нея профуча високоскоростна кола. Не обърна внимание на марката. Защото нещо бе привлякло вниманието ú. Една самотна фигура, облечена в черно. Невероятно позната самотна мъжка фигура. Но сигурно бе сбъркала. Затвори очи и след това бавно отвори клепачите си.
Човекът вече го нямаше. Беше халюцинирала. Това донякъде я успокои. Но тогава усети ръка ...