Любов
Ти! Ти ли си тази, която наричат истинска, погубваща и вечна?
Ти ли със студените си устни ме целуна?
Ти ли вля в сърцето ми отрова?
Ти ли беше тази, която ми донесе Него? Дали не е Съдбата...
Ти ли си, Любов? Или си лъжовна. Изменница на всичко свято.
Как мога да ти имам вяра, щом само болка трупаш в душата?
... Години минаха, Любов. Години, пълни с болка, сълзи, викове нечути.
Аз още помня как гледаше ме отстрани,
с усмивка подла, гадна на лицето.
Смееше се. А уж прекрасна си била...
Приятелка, най-ценното в живота...
Не, аз вече в теб не вярвам! Отричам те. Върви си!
Без теб светът по-голям е и всеки миг е някак сладък.
Усмивките са по-красиви, сърцето бавно, по-спокойно бие.
Не, не казвам "Сбогом". Аз никога не съм те канила.
"Загуби!" - смея се. Но този път е искрено,
Аз съм победителка!
© Любомира Герова All rights reserved.
