Mar 13, 2022, 7:47 PM

 Любов- част 8 

  Prose » Narratives
1500 1 2
Multi-part work « to contents
9 мин reading
Вероятно Любов беше права за това, че не мога да помогна на хора, които не искат помощта ми, но искрата от младините ми отново се беше разпалила в мен и ме беше изпълнила с надежда. Светлин беше едва на двадесет и четири, пред него имаше толкова много пътища и възможности. Нима беше непоправимо, нима той щеше да напусне този свят така, както много други- в топлата, но задушаваща прегръдка на дрогата? Трябваше да призная пред себе си, че е възможно отдавна да се е отказал и да не вижда вече смисъл, каквото се беше случило и с майка му в последните ѝ месеци, но това нямаше да ме спре да опитам. Това, от което той се нуждаеше в онзи момент, беше човек, с когото да поговори. Това нямаше чудодейно да му реши проблемите, но щеше да го облекчи, да му помогне да мисли ясно.
Отидох у Светлин без всякакви предварителни планове, защото знаех, че дори и с часове да мисля какво трябва да му кажа, това няма да помогне. Никой не ми отговори, но отидох още няколко пъти, докато накрая не ми отвори слаб ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

» next part...

© Лилия Ицкова All rights reserved.

Random works
: ??:??