Любов... на скалите
Любов...
... на скалите...
Камъните говорят...
... и казват много повече от думите. Скалите са живи отражения на земната сила - непонятна, необятна, невъобразима, вечна.
Тя е като вятъра...
Свободна, недостижима и почти нематериална.
Той е като пътя...
Непредвидим, обичан и почти съвършен.
Тя и Той... Те...
Далечна съдба. Душа на дете. Светове...
Скалите могат да чуват... и думи... и без думи. Те виждат - всичко почти. И пазят тайна... завинаги. Скалите се раждат... в очите всевиждащи... в сърцето отдадено... и в пътя недоизвървян, но очакващ пътника свой във нощта.
А той винаги идва. Дори, когато "не обещава" това... винаги идва. Винаги е тук... отново... на скалите.
И тя винаги чака. На скалите. И знае... че ще дойде... дори да е късно, но ще дойде в нощта.
Скалите усещат... това, което остава за другите скрито. Което хората дори не долавят. Те го докосват със сивотата си мощна и го превръщат в шепот на вятър... есенен, може би...
Скалите живеят в сърцето ми нежно. Винаги, когато си мисля за теб. Може би това е знак на Надежда - за силата и непоклатимата стабилност на чувството безбрежно, вилнеещо в моята морска душевност... притихващо в сърцето ми понякога стаено...
Скалите са камъни живи... обичащи, може би, мен и света. А пътя отвежда ме винаги до тях и до теб във нощта...
Скали, камъни, чувства, съдба!
Той, Тя, Те - две деца, на път поели в нощта.
Ще стигнат ли един до друг те двама?
Скали ще има ли под тях?
... Въпроси!... а отговори няма...
... Ще бъде истинско, дори без тях!!!
Обичам те! - това ми стига...
... по пътя вечен да вървя!...
© Вечерница или Зорница All rights reserved.
Докосна ме 
