Камъните говорят...

... и казват много повече от думите. Скалите са живи отражения на земната сила - непонятна, необятна, невъобразима, вечна.

   Тя е като вятъра...

Свободна, недостижима и почти нематериална.

   Той е като пътя...

Непредвидим, обичан и почти съвършен.

    Тя и Той... Те...

Далечна съдба. Душа на дете. Светове...

  Скалите могат да чуват... и думи... и без думи. Те виждат -  всичко почти. И пазят тайна... завинаги. Скалите се раждат... в очите всевиждащи... в сърцето отдадено... и в пътя недоизвървян, но очакващ пътника свой във нощта.

  А той винаги идва. Дори, когато "не обещава" това... винаги идва. Винаги е тук... отново... на скалите.

  И тя винаги чака. На скалите. И знае... че ще дойде... дори да е късно, но ще дойде в нощта.

  Скалите усещат... това, което остава за другите скрито. Което хората дори не долавят. Те го докосват със сивотата си мощна и го превръщат в шепот на вятър... есенен, може би...

  Скалите живеят в сърцето ми нежно. Винаги, когато си мисля за теб. Може би това е знак на Надежда - за силата и непоклатимата стабилност на чувството безбрежно, вилнеещо в моята морска душевност... притихващо в сърцето ми понякога стаено...

  Скалите са камъни живи... обичащи, може би, мен и света. А пътя отвежда ме винаги до тях и до теб във нощта...

   Скали, камъни, чувства, съдба!

 Той, Тя, Те - две деца, на път поели в нощта.

Ще стигнат ли един до друг те двама?

Скали ще има ли под тях?

... Въпроси!... а отговори няма...

... Ще бъде истинско, дори без тях!!!

 Обичам те! - това ми стига...

       ... по пътя вечен да вървя!...