Любовта
Любовта
(импресия)
Пристъпих в храма. Гола. С разголена душа, не плът. Заболя ме. Лъч светлина прониза душата ми. Този лъч беше Любов. Пречистваше ме - от суетата, от неверието, от колебанието, от страха.
Подвластна на суетата, сменях маски без капка свян. Бях ту нежна романтичка - със сплетена коса и сведен поглед, ту жена-вамп - с развята огнена грива и пронизващ изумруден поглед.
Често изричах, богохулствах от неверие. Не отричах Бог, а отхвърлях саможертвата му. Как иначе да си обясня желанието да поправям несправедливостите на света?
Когато и да ми се налагаше да поема по нов път, аз се колебаех. Застанала на кръстопът, почти винаги изпусках вълшебните мигове, които не се повтарят.
Страхувах се, когато осъзнавах суетата, неверието и колебанието. Страхът подсилваше техните уродливи форми.
Осъзнала фалшивия им блясък, сега стоя пречистена в храма на собствената си душа. Пречисти ме Любовта. Когато Тя властва, всичко е простено.
© Весислава Савова All rights reserved.
!
