Oct 4, 2007, 3:53 PM

Любовта ми към цветята

  Prose
2.1K 0 16
- Харесвам розите и хризантемите.
И вътрешен глас, който ми нашепва:
- И маргаритките.
- Да, и маргаритките харесвам. Обичам и лалетата.
И вътрешен глас, който ми нашепва:
- И теменужките.
- Да, уханието на теменужките е прекрасно. Обичам карамфилите и зюмбюлите.
И вътрешен глас, който ми нашепва:
- И водните лилии.
- Да, и водните лилии обичам също. Харесва ми тяхната плътност. Възхищавам се на изтънчената им красота насред водата. Обичам и кокичетата.
И вътрешен глас, който ми нашепва:
- И гладиолите.
- Да, и гладиолите харесвам. Обичам да ги наблюдавам как разтварят един по един цветовете си. Харесвам и божурите.
И вътрешен глас, който ми нашепва:
- Ти харесваш всички цветя.
- Да, аз харесвам цветята.
И вътрешен глас, който ми нашепва:
- Но на кого му пука за това!?
- Да, за това никого не го е грижа. Но за сметка на това някакви умислени хора с бели престилки (харесвам белия цвят) живо се заинтересуваха от моя вътрешен глас. Оле!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислав Пенев All rights reserved.

Comments

Comments

  • E...хааа...!
    Ама и аз си говоря с цветята ...
    и музика слушаме заедно...
    тия с белите престилки само да не ме чуят...
    развесели ме.с обич за теб.
  • Pustinnocvete (Стами), благодаря за поздравите. Не бях чувал за пустинни цветя, само за пустинни бури. Но щом казваш, няма къде да ходя, ще трябва да те харесам.
  • Щом харесваш всички цветя значи и мен ще харесашобещавам да не те бода много хахаха
    Поздравче за веселите и забавни разказчета които пишеш Станиславе!!!
  • И на мен ми нашепва вътрешния глас не за цветя, за друго та си мислех... дано тия твоите хора не се заинтересуват от него. Даже и сега ми нашепва:"Колко много цветя! Дали да не взема да си откъсна едно? "
    Поздрав!
  • Моето гласче си ми върши много добра работа и изобщо не ми прави такива бели като твоето. То даже ме пази!

Editor's choice

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...