Ослуша се .Беше тихо.Знаеше от горчив опит, че когато самотата се съчетае с тишина, последната започва да кънти. Става ти страшно , защото тишината, както тъмнината, те изолира от подробностите на ежедневието. Не долавяш дишането на града, погледът ти е разсеян. Оставаш сам със себе си и ти става още по- страшно. Помисли си , че ако това продължи, отново ще попадне в лудницата на виденията и страховете си. Прииска и се да изпусне нещо нарочно тъй , че трясъкът му да взриви тишината.Погледът и попадна на списание. Разлисти го на посоки.Зачете машинално статия със заглавие "Дискусионни хоризонти". "Няма как да знаем - твърдеше авторката - че само след три месеца, нека да са шест или след три години, ще се ненавиждаме и мразим - ще сме затънали в поредното тресавище на поредната катастрофална любов и неспособността да се обичаме". По- нататък се обясняваше защо една жена е жадна за онова , което не може да притежава и това я прави зависима от мъжете. Бедата идвала и от това,че сексът се б ...