Люш-люш

Люш-люш

Скръц... скръц... Проскърцваше лекичко люлеещият се стол, в който седеше Сянка и четеше книга с Ко Та Рак, дремещ на коленете му. Скръц... скръц... Още по-тихичко поскърцваха въжетата на хамака, в който блажено дремеше Но Щен Вълк. Събота късен следобед е, а времето бе мрачно и дъждовно, време перфектно за настоящите им занимания. Докато...
- Супер! - изведнъж извика Ко - Измислих го.
След това си неочаквано изявление, котакът скочи от досегашното си място, точно в момента, когато столът-люлка бе в крайно задна позиция, което му действие, съобразно законите на механиката и динамиката за сили, противосили и преместването на разни тела (в случая котараци), доведе до:
- Олеле! - извика Сянка, докато се катурваше, а после добави малко приглушено, когато столът го захлупи - Ох!
Без да обръща внимание на тупурдията зад гърба си, Ко Та Рак скочи на хамака до Но Щен Вълк:
- Хей, Но... - повече не успя да каже, защото, съобразно едни други закони на механиката и динамиката за сили, противосили и преместването на разни тела (в случая котараци), хамакът, с все котака и вълка на него, се обърна, а последният има време само колкото да изписка стреснато:
- Олеле! - след което се изсипа на земята.

И още едно

Ко Та Рак имаше проблем, но как можеше да предположи, че ще се натъкне на тази банда диви улични кучета. Сега бягаше, за да спаси целостта на кожухчето си. Обаче и преследвачите му не се отказваха.
"Какъв е този шантав град?!" - помисли котакът, докато за пореден път рязко смени посоката - "Дано поне другите да са там, където си мисля, че са!"
За негов късмет приятелите му бяха точно там, при това в пълен състав.
- Помагайте! - още отдалеч извика Ко и спринтира към тях, а чак след като се скри за Шира, задъхано добави - Ето тези искат да ми смъкнат кожухчето!
Въпреки че преследвачите му се поспряха за няколко мига, като видяха кои са срещу тях, те не отстъпиха, разчитайки на значителното си числено преимущество. И така - от едната страна ръмжаха и се зъбеха Шира, Ра и Но Щен Вълк, а от другата - двадесетина кучета от уличната банда. Точно когато напрежението щеше съвсем да ескалира, големият котарак се провикна:
- Сянка, разкарай ги тия. Ние няма да ти пречим.
- Слушам! - отсече Сянка, след което излезе напред, застана в бойна позиция и се изцепи - КИАЙ!!!
- Хи хи хи - захилиха се псетата, видимо не впечатлени от изпълнението му.
- Хм - изхъмка Сянка, бръкна в един от джобовете си и след като порови малко, извади от там спящия Дра Кон Чо, стисна го за носа и леко му дръпна опашката. Тези му действия накараха дракончето да се събуди с недоволно изригване на малко пламъче. Пламъче, което колкото и малко да беше, успя да по опърли тук-таме по малко козина...
Цялата кучешка банда се изнесе с вой, като само един остана за малко, колкото да си запази достойнството с думите:
- И ако пак ни навлезеш в територията - извика към Ко Та Рак той - Няма да ти се размине толкова лесно...
- Хм - замислено изхъмка Но Щен Вълк, загледан в отдалечаващите се опашки - Сянка, ти защо носиш Дра Кон Чо в джоба си и откъде го измисли този номер?
- А, спеше му се - махна с ръка Сянка - А номера го прочетох в една книга...
- Ако някой пак ме събуди така, наистина ще се ядосам - сънено измърмори дракончето и пак заспа, а Сянка отново го прибра в джоба си.