Но сега, на сутринта, се чудеше кой всъщност беше този господин, който така сладко хъркаше, та чак се давеше в леглото. Вчера го беше видяла за първи път. Чул за дарбата ú и я помоли да му гледа. Разпитваше я за бизнеса си, за любовницата си, а после ú предложи да отидат на заведение, защото имал някакво специално предложение за нея.

     „Ами сега, ако се събуди как му беше името?!”  Не знаеше как да се обърне към него? Невена лекичко се изсули от леглото и отиде гола в хола. На  черна мраморна маса се кипреше половин бутилка някакво уиски, няколко чаши, съд с разтопена вода за лед със сребърна щипка потопена в него, отворени кутии севън ъп и фанта, опита ги - топли и изветрели, но хич не бяха лоши, беше много жадна. Имаше пълен с фасове кристален пепелник и две празни кутии цигари. Избра си един по-голям фас от пепелника и го запали.   „Името му, как му беше името? Ах да, май че беше Бъзуков, не, не беше ли Гъзуков, ох, не, сигурно ще е някой Бузогъзов, много важно, майната му...” Главата продължаваше да я боли. Започна да зяпа обстановката и без това нямаше спомен от снощи. Апартаментът беше нов в баровски квартал на града и миришеше по-скоро на терен за случайни срещи, отколкото на обитаемо жилище. В хола беше окачен огромен плазмен телевизор. Невена се опита да го пусне, но не успя. Винаги беше скарана с техниката. Имаше и някакви картини по стените, от които тя нищо не разбра. Някакви цапаници в оранжево, жълто и червено. Не бяха нейните цветя и къщички. Спомни си за един неин клиент. Всъщност той ú беше повече приятел, отколкото клиент, който се занимаваше с изкуство – рисуваше и пишеше стихове.  Беше ú  казал, че именно този тип картини били много ценни, изключително търсени и скъпи. „И какво им е ценното, като не ги разбирам?” - простодушно го питаше Невена – „ Аз искам една картинка да ми е ясна, като я гледам, да ме радва, искам птичката да си е птичка, пеперудката – пеперудка и конят - кон!” Художникът-поет много спокойно и подробно, и с научни термини ú обясни, че понякога тези картини описвали душевното състояние, в което се намирал творецът, че едни и същи неща всеки си ги пречупвал през неговия поглед и още куп сложни неща за различните видове вкусове и изкуства. Невена накрая разбра, че когато преобладават светлите тонове, това означавало светлина и радост в душата, а ако цветовете са черни и сиви, художникът е бил в депресия. На този неин клиент картините му бяха повечето в мрачни тонове, пишеше и същите тъжни стихове от рода на „Върна ми всичко и нищо....”. Беше особено впечатлена и много ú допадна това - хем всичко, а пък нищо. Често и с нея ставаше така, но тя никога не би се сетила с  две думички да го каже. Този неин клиент беше по-особен -  имаше много добро сърце и нежна душа.  Посещаваше я рядко, но винаги имаше за какво да си приказват, сякаш са се разделили вчера.  Тя му гледаше без пари. Две-три от неговите чакри се оказваха редовно запушени. Невена му ги отпушваше като правеше разни ритуали – изричаше на свой ред непознати за него думи. Художникът имаше и проблеми с енергията, беше му все обърната наопаки. Невена правеше някакви движения с ръцете си около тялото му  и ги изтръскваше някак встрани, все едно ú бяха мокри. Веднага след сеанса му светваше пред очите и той ставаше по-весел и по-разговорлив. Накрая ú подаряваше някоя от своите убити картинки или подбираше най-веселото от тъжните си стихчета като компенсация, че в момента не може да ú плати. Но все някога щял да ú се реваншира.  Невена се смееше и го изпращаше чак до улицата. Успокояваше го, че всичко ще се оправи, само да има Вяра и Надежда и че на тяхната улица един ден ще изгрее слънце.

♠♠♠

     „Сигурно е един от многобройните му апартаменти, които строи и продава. Ох, дано да не се събуди и да не ме попита нещо за снощи? Какво стана снощи, дали с нещо не съм се изложила пред него?!” – продължаваше да се тормози Невена. Много добре помнеше кръчмата, танцьорките, салфетката, най-вече салфетката с рекламата - Маг Навона. Почувства се тъпо и гадно да седи гола на черния кожен диван. Какво да прави сега? Изрови нов фас, запали го и започна да разглежда тялото си - някакви сини петна от външната страна на ръцете ú. Плъзна поглед надолу, имаше някакви синини и по бедрата. Хич не се и задълба да гадае откъде са. Дали да не се измъкне тихичо? Вече на два пъти го беше правила  – първия път, когато Петър я запозна с майка си и втория път, когато избяга от онова село. Колко му е? Вече беше свикнала. Е, нямаше да бъде възпитано от нейна страна, все пак човекът се държа културно с нея,  но и така да седи гола в хола също не ù се струваше много културно. Защо ли ú трябваше да идва чак до тук? Само заради едната известност? Та хората си я знаеха – Невена. Пристигаха от съседните градове и села, дори започнаха да я търсят и от чужбина. Рядко, обикновено по избори, идваха и големци от разни партии, но много тайно и все в късните часове. А те, големците, бяха като всички останали. И те си имаха същите проблеми като на обикновените хора, че даже по-големи и по-срамни.

♥♥♥

     Най-силна беше Невена  по сърдечните въпроси. Там нямаше стига. Познаваше дали някой има направена магия още като пристъпваше прага ú. Такива хора макар и добри по характер, излъчваха някаква лоша енергия, която я удряше право в главата или в стомаха, понякога ù прилошаваше, трябваше да си мокри лицето със светена вода, да пийне една-две глътки от нея да се успокои, после дишаше дълбоко и издишваше, а имаше случаи, когато не приемаше никой докато не се възстанови напълно. Даваше съвети как да се развалят лошите магии, но никога не правеше такива. Вярваше само в Бог и в Доброто. Това беше и нейното послание към всички. Хората излизаха заредени с положителна енергия и бяха като преродени след срещите си с нея. Невена рядко грешеше в прогнозите си, освен ако не е много преуморена. Продължаваше да получава информация Отгоре. Вкъщи рядко оставаше сама. Все някоя приятелка или приятел минаваше да я види, просто да я попита как е.  Имаше и такива, които ú се пишеха приятели, но направо си я използваха. Знаеше кои са, но никога не го показваше,  беше над тези неща, сякаш от друг свят дошла. Имаше широка душа и можеше да даде и последните си пари, ако някой се нуждаеше. Казваше: „Взимай, имам само толкова за съжаление. Няма да ми ги връщаш, ако имах повече, повече щях да ти дам.” Никога не си търсеше парите обратно и винаги имаше.

♥♥♥