Една лятна вечер магарето Марко лежало на двора и си почивало. Тревата се размърдала и до него застанало зайче. Малко зайче с наострени ушички.
- Здравей, чичо - казало зайчето.
- Че какъв чичо съм ти аз, бе зайо?
Възмутило се магарето. Даже се обърнало на другата страна.
- Извинявай! Имаш дълги уши, като моите и помислих, че сме роднини.
- Роднини, а? Ушите ми дълги, дълги... Не мога да ги понасям. Поне като твоите да бяха. А опашката ми? Само ми пречи. Мете земята и ми тежи ли, тежи. Да имах като твоята, щеше да е друго.
Чула разговора им феята на животните и решила да помогне на магарето. Ушите му станали малки. Опашката и тя като на зайчето станала.
На сутринта дошъл стопанинът. Погледнал Марко зачудено. Марко ли е това, не е ли? С такива уши и опашка...
- Ти ли си, Марко? Или не си? И да не си, слагам ти чувала на гърба и тръгваме.
Запристъпял Марко наперено. Не му тежала опашката. Но... направил, ненаправил крачка, мухи го нападнали. Хапят ли, хапят мухите. Няма я опашката да ги ...