May 15, 2017, 8:18 AM

Майка 

  Prose
790 0 1
3 min reading
Понякога октомврийският вятър, освен листа, довява и неизбежните въпроси за това как и защо нещата се случват по начина, по който се случват. Откриваме се в средата на двор, с леген с пране в ръцете и куп тревоги в душата си и няма как да не си зададем въпроса как сме се озовали тук. А след това си поемаме дъх, взимаме малкия гащеризон и щипките и се захващаме за работа. Бостанското плашило ни гледа съчувствено от другия край на градината – дори то не може да прогони спомените. И аз не мога – това е просто октомври.
Спомням си бръчките покрай очите на Стефан, когато ми каза. Тежка е работата на вестоносците в историята. Чудя се какво ли му е било на най-добрия ми приятел да ми съобщи, че са закарали майка ми в спешното. Колко тежко е да носиш този товар, да имаш властта да промениш живота на някого и задължението да промениш живота му завинаги. Дали се е замислил никога да не ми каже за тежката диагноза?
Да имам нужда от утеха беше ново за мен. Бях свикнала да правя чай (с уиски) на пр ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мадлен Аспарухова All rights reserved.

Random works
: ??:??