Apr 21, 2018, 9:12 AM

Майка

992 4 2
1 min reading

МАЙКА 

 

Осъзнаваше, че рискува много като отива там, но вече нямаше друг избор. Децата и бяха яли последно вчера сутринта и вече коремчетата им къркореха от глад. От както се родиха само мисълта за тях и беше в главата. Много често заспиваше гладна, но доволна, че те са нахранени. Животът им беше тежък, но при гледката на играещите и палавници сърцето и се изпълваше с топлина. 
Сниши се и бавно се промъкна през вратата на склада за колбаси. Никой не я видя. Тихо заобиколи грамадата от кашони, мина покрай високата маса, на която стояха наредени купища от салами, но не им обърна внимание. Продължи напред към вътрешността на склада и изведнъж замръзна.
С гръб към нея отсреща стоеше човек. Облечен в снежно бели дрехи, с гумени чехли и найлонова шапка на главата, той се беше  подпрял на масата и четеше някакви документи. А на земята до него лежеше кашон с така бленуваната от нея наденица. 
Можеше да усети аромати и даже от тук. Коремът и изкъркори предателски. Мъжът вдигна глава от листата пред него и се зауслушва. Тя стоеше без да помръдне. 
Сега или никога!
Тялото и се изпъна като стрела и с няколко бързи скока успя да стигне до кашона, грабна едно парче наденица и хукна обратно. Мъжът стреснат подскочи и като я видя се разкрещя:
- Стой!! Пусни месото! 
Навързаните наденички се закачиха за масата и я забавиха с част от секундата. Тя ги дръпна силно, успя да ги откачи и отново побягна с всичка сила. В този момент усети остра болка в левия крак. Продължавайки да крещи обидни думи, човекът хвърляше по нея каквото му попадне. Беше я уцелил с една от куките на които закачаха месото. Болката беше разкъсваща, от крака и потече кръв, но тя не спря. Успя да се измъкне през вратата и се шмугна в близките храсти. Зад нея продължаваха да се чуват викове и крясъци и тя не посмя да намали темпото, въпреки силната болка. 
На стотина метра от дома забави ход. Коцукайки стигна до малките, които като я видяха с щастлив лай се спуснаха към нея и лакомо задъвкаха деликатеса, който им беше донесла. 
Майката застана отстрани и спокойна започна да ближе раната си.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юлиана Никифорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...