21.04.2018 г., 9:12

Майка

991 4 2
1 мин за четене

МАЙКА 

 

Осъзнаваше, че рискува много като отива там, но вече нямаше друг избор. Децата и бяха яли последно вчера сутринта и вече коремчетата им къркореха от глад. От както се родиха само мисълта за тях и беше в главата. Много често заспиваше гладна, но доволна, че те са нахранени. Животът им беше тежък, но при гледката на играещите и палавници сърцето и се изпълваше с топлина. 
Сниши се и бавно се промъкна през вратата на склада за колбаси. Никой не я видя. Тихо заобиколи грамадата от кашони, мина покрай високата маса, на която стояха наредени купища от салами, но не им обърна внимание. Продължи напред към вътрешността на склада и изведнъж замръзна.
С гръб към нея отсреща стоеше човек. Облечен в снежно бели дрехи, с гумени чехли и найлонова шапка на главата, той се беше  подпрял на масата и четеше някакви документи. А на земята до него лежеше кашон с така бленуваната от нея наденица. 
Можеше да усети аромати и даже от тук. Коремът и изкъркори предателски. Мъжът вдигна глава от листата пред него и се зауслушва. Тя стоеше без да помръдне. 
Сега или никога!
Тялото и се изпъна като стрела и с няколко бързи скока успя да стигне до кашона, грабна едно парче наденица и хукна обратно. Мъжът стреснат подскочи и като я видя се разкрещя:
- Стой!! Пусни месото! 
Навързаните наденички се закачиха за масата и я забавиха с част от секундата. Тя ги дръпна силно, успя да ги откачи и отново побягна с всичка сила. В този момент усети остра болка в левия крак. Продължавайки да крещи обидни думи, човекът хвърляше по нея каквото му попадне. Беше я уцелил с една от куките на които закачаха месото. Болката беше разкъсваща, от крака и потече кръв, но тя не спря. Успя да се измъкне през вратата и се шмугна в близките храсти. Зад нея продължаваха да се чуват викове и крясъци и тя не посмя да намали темпото, въпреки силната болка. 
На стотина метра от дома забави ход. Коцукайки стигна до малките, които като я видяха с щастлив лай се спуснаха към нея и лакомо задъвкаха деликатеса, който им беше донесла. 
Майката застана отстрани и спокойна започна да ближе раната си.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлиана Никифорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...