- Странно е как ми липсват някои съвсем незначителни неща... - Ейдриън каза замислено, взирайки се в празната чаша. - Например начина, по който имитираш Джефри. Липсва ми.
- Никога не съм предполагал, че ще ти липсва - той се засмя, но после стана сериозен. - На мен пък ми липсваш сутрин. Сутрин, когато стана и не виждам сънения ти поглед; сутрин, когато няма кой да ми се кара с леко дрезгав глас. Обожавах гласа ти сутрин. И разрошената ти коса.
- Липсва ми начинът, по който ме целуваше по челото, за да спра да говоря.
- Да, и действаше доста ефективно... А погледът, с който ме гледаше, когато искаше нещо? Не можех да ти откажа нищо... И разсеяността ти... Можех да те гледам с часове как търсиш нещо, което е точно пред очите ти...
- А когато си лежахме сгушени и те ме прегръщаше с две ръце така, че нямаше как да мръдна? Или когато изведнъж скочеше, за да търсиш лист хартия и да запишеш някоя идея?
- Да, все още го правя - той поклати глава и се усмихна. - Обичах начина, по който пишеш. ...