Маня пресече улицата припряно, стъпи на тротоара и автобусът пристигна. Беше се замислила и не виждаше никой, не чуваше какво говореха другите пътници. Мислеше си за своите неща. Трябваше да отиде на проба, шиеше си палто, че старото се беше поизтъркало вече. Трябваше да вземе детето от детската градина, да се прибере, да приготви вечеря, да оправи детето и чак тогава можеше да легне да си почива. Слезе на спирката до катедралата и тръгна пеш по главната улица, до ателието, където ù шиеха палтото. Дали нямаше да закъснее… ако имаше и други за проба… Пристигна и наистина, видя още две жени да чакат.
След тридесет минути беше готова. Излезе на тротоара, погледна часовника, беше вече шест часа – господи… детето! Застана на спирката - поне до катедралата да хване автобус, а от там до детската градина пеш имаше още 10-15 минути. Ех… не идва…
Ха, тази кола, която идва насреща, май е на един съсед на майка ù. Като малка с децата играеха пред тяхната порта. Бате Николай със зеления „Вартбург”. ...