Последният ден от празничната седмица на родния ми град. По традиция се закрива с тъй наречения градски маратон. Всъщност, маратон е силно казано защото разстоянието е около два километра и се простира от паметника на Васил Левски край стадиона, до паметника на Христо Ботев в центъра на града. Или както го наричаха по- популярно „ Бягството от Левски до Ботев”
Включваха се млади и стари, кой както може – един вид бягане за здраве и стройна фигура. Нямаше материални стимули, само плакети и паметни медали, но както всяка година и участници, и публика се радваха на мероприятието.
Времето беше топло, почти лятно, въпреки ранния юни. Над шарената тълпа се носеха балони, знамена и аромат на скара. Стоях сред множеството на площада и кимах разсеяно на познати лица докато слушах мърморенето на внука до мен.
Беше недоволен защото не му позволих да се включи, поради скорошна травма на глезена, придобита в час по физическо. Като повечето баби и аз обичам да се презастраховам. Пък и бях основния ф ...