Марина
Гъста мъгла обвиваше града. Студ. Хората гледаха по-малко да се мяркат по улиците на града. В този забързан и неприветлив ден едно момиче с окъсани дънки седеше на тротоара и гризеше нокътя на пръста си. Разпуснатите и кестеняви коси се спускаха над раменете на момичето. От терасата на сивия блок се показа жена, облечена в престилка. Викна на момичето. Тя стана и се качи горе.
Влезе в апартамента, жената погледна момичето с неодобрителния си поглед и каза да влезе в стаята. Момичето влезе, нещо вътре в нея й подсказваше, че ще се случи нещо. В стаята майка й лежеше на леглото с насълзени очи. Детето притеснено се приближи до нея и прегърна. Може би осъзнаваше, че това ще бъде последната прегръдка... Жената бавно отпусна ръце в обятията на детето. Тя издъхна... Момичето изкрещя с глас, майка й си бе отишла от този свят, бе загубила единствената си опора.
В този апартамент тя живееше с майка си само. Баща й я бе изоставил при раждането й. Бе на видима въздраст около 15-16 год. Вяр ...