Шкафът за обувки беше разположен, както повечето шкафове за обувки, в антрето зад вратата. Вътре винаги беше тъмно, мрачно и въздухът все не достигаше. Обувките обикновено си мълчаха, някои бяха потънали в дълбок летаргичен сън, а други тихичко се прозяваха. Отдавна нямаше какво да си кажат помежду си. Обикновено, когато на някои от тях им се удадеше повод да излязат за малко навън, после дни не им стигаха да разказват на другите къде са ходили. Друг е въпросът доколко казваха истината, обикновено си съчиняваха и обичаха да дразнят с историите си другите обувки. Обувките бяха от най-различни видове и номера, спортни и официални. Нови и стари, летни и зимни – всички бяха смесени заедно. Тези, на които им се налагаше често да излизат навън, стояха на пода пред шкафа - някакви сребърни бързоходки на господарката. Обувките на господаря рядко се появяваха. Те обикновено също стояха на земята пред шкафа. Господарката не работеше, гледаше си децата – момче и момиче по на пет и шест годинки. Г ...