- За коя се мислиш ти, бе?! Да не съм ти някоя слугиня?! – пискливият глас на младото момиче кънтеше из цялата кухнята. Галя й отговори с цялото спокойствие, на което беше способна:
– Сиана, моля те, не искам да ми прислугваш, искам просто да оправиш бъркотията, която си оставила след себе си в кухнята.
– Че ти за какво си? – сопна се отново Сиана.
– Моля те, дръж се малко по-човешки, ако не друго, поне пооправи малко в стаята си.
– О, да, моята стая, в моя мезонет, в който ти и тъпите ти изчадия сте навлеци, дошли да окрадете баща ми, и ти няма да ми казваш какво да правя в собствения ми дом, разбираш ли, използвачка такава?! – сигурно и съседите чуха Сиана, докато крещеше, след което тя се запъти навън, тряскайки всяка врата, през която минаваше.
Останала сама в стаята, Галя се хвана за главата. Можеше само да бъде благодарна, че тази вечер момичетата й бяха на гости на своя приятелка и не бяха свидетели на поредната грозна сцена между нея и Сиана. Вече четири години Галя не успяваше ...