Тишината се просмуква във всяка частица на нищожния ти кръгозор. Нямаш дори най-бегъл спомен или предположение как си се озовал тук. Нито звук не достига до ушите ти, нито лъч светлина не хваща окото ти. Имаш натрапчивото чувство на безпокойство, което те кара да се оглеждаш във всички посоки, но нито един от опитите ти да идентифицираш мястото не се увенчава с успех. Повърхността, върху която си стъпил, е твърда и хладна, може би каменна? Надигаш се плахо, взирайки се наоколо, имайки неприятното усещане, че си в опасност, но въпреки продължителното чакане нищо не се случва. Обгръща те плътен мрак, който сякаш не би могъл да бъде пронизан от нищо. Протягаш ръцете си напред и правиш малка стъпка. Допирът ти с повърхността не предизвиква никакъв шум, нищо, което да свидетелства за съществуването ти. Неспокойно се озърташ с надеждата да видиш нещо, нещо, което да ти помогне по какъвто и да е начин, но осъзнавайки, че подобни дейности са безплодни, тръгваш напред. След малко крачките ти ст ...