Утрото нахлу в ноздрите му с миризма на пот и алкохолни пари. По дяволите! Закъсняваше.
Изправи се и започна да се облича припряно и непохватно. В счупеното огледало над умивалника го погледна едно лице с двудневна брада, кръвясал поглед и морава синявица над лявото око. Опипа отока и изруга. Нямаше време да му слага студен компрес.
А снощи, дори не помнеше сам ли се прибра от кръчмата, или някой го беше довлякъл до вкъщи. Смътно си спомняше, че с Антоан Ришар първо пиха, после се сбиха, но за какво - нямаше спомен. Клод Роже и Самуел Саат ги разтърваха и извлякоха навън...
- Рене, сине, тука ли си още - прозвуча немощен старчески глас от горния етаж.
Майка му, парализирана от няколко години, го чакаше да ù занесе закуската. Уфф... Все го врънкаше да ù донесе пилешка супа от кръчмата, но пак забрави. Заровичка из долапите в кухнята, мамка му - и хляб нямаше. Откри няколко сухи корички и парче изсъхнало сирене и ги надроби в една паничка. Нямаше време да топли вода. Заля ги със студена, ...