***
Аполион, Кралят на Демоните, знаеше, че неговата полупринцеса е в опасност. Някакво странно чувство се беше зародило в недрата на адското му сърце, виждайки за пръв път това си дете. Изпитваше силно привличане и страст към чародейката, но когато разбра, че ще имат дъщеря я напусна. Знаеше, че не може да живее постоянно с тях, но и ако ги вземе в Адските земи, детето би било умъртвено, само заради това, че имаше човешка кръв. Дълги години успяваше да скрие нейното съществуване, но вещицата –шарлатанка и се прииска да има малко демонче за домашно животинче. Закъсня да спаси, чародейката на своето сърце, но твърдо реши, че няма да остави с дъщеря му да се случи същото. Виждаше, че малкото момиче страда и че и е трудно, затова стоеше далеч от нея и се държеше студено. Познаваше котилото си, ако бе показал нещо различно към нея, то тя би била в много по-голяма опасност. И все пак, беше усетил, че е намислила нещо, защото в кутията, където тя грижливо събираше, лъскавите огнени камъчета, ...