Миналото ме преследва през нощта...

Ранява и сърце ме заболява...

Понякога май дори преиграва?!

Не иска да си тръгне, а желае да разяжда плътта ми на малки капчици тъга...

Носталгията му ме трови... По всичко унищожено  и  всичко изгубено...

А през деня ме среща Бъдното...

Със своите лъчи-мечти ме озарява, със своята Вечност ме успокоява,

с Надежда една за по-добра утрешна съдба и със Шанса свой за Мир и за Покой!

Остава ми само Утринта на Мига - за моето СЕГА, където цъфтят цветя, обляни с росата на Миналото и обвити със сланата на Бъдещето...