Глава 9: Ничия земя

Изгревът посрещна Проходът отдавна буден, с претъпкани от хора улици, огромни опашки пред пунктовете за преминаване, както и безчет забързани каруци и карети по различни задачи. Тънки струи дим се виеха през доста комини, където догаряха последните въглени от нощните огньове. Малките светлинки направени от ша'кти започнаха да изгасват по вдълбаните жилища по каменния склон, а макарите на платформите се задвижваха все по-често.

Самият Проход никога не спеше. Ритъмът му можеше да се забавя по-тъмно, но град от такава важност и с такива размери пулсираше денонощно. Денем търговските кервани, преминаващите амбуланти, рибарите, и гостите на държавата изпълваха улиците към пунктовете, докато нощем не успелите да преминат през деня засядаха в хановете, кръчмите и по-луксозните гостилници за по една, две или много повече чаши ейл или раки. Играта на карти, зарове и Сляп Сокол държаха будни хиляди хора чак до изгрев слънце.

Джейд беше свикнала да става рано и както често се случваше, беше будна преди всички останали. Събуди Мая, а остави Алисън да спи още. Тази жена ставаше все по-странна с всеки изминал ден. Затваряше се в себе си, а мислите ѝ и погледа блуждаеха. Надяваше се като отиде в Тулома нещата да се подобрят.

Имаха някъде около два часа преди да стане време да потеглят, така че днес щеше да пробва какво може да постигне с Мая. Не си даваше някакви големи надежди, особено след като Мая си нямаше и на идея какво представлява ша'кти и как се работи с него, обаче все от някъде трябваше да се започне, нали?

Проходът беше сред градовете с изградена канализация както за отходни води, така и за прясна вода. Бистрото огромно езеро беше достатъчно високо за да осигури голямо налягане към по-голямата част от града. След като се освежиха на умивалниците Джейд и Мая заеха удобни места около масата в стаята им. Джейд извади Дренският кинжал и положи едно готово острие до него.

- Мая, мисля, че преди да започнем, трябва ти да разбереш как работи ша'кти, както и аз да знам за вашият алфа елемент. Ако двете неща са сходни, то успехът може да е много близо.

Мая изобщо не можеше да проумее как това нещо, което поразително изглеждаше като магия, може да е близо до алфа елементът, но пък от малка знаеше, че магията не съществува и всичко подобно на магическо си имаше разумно обяснение. Ако това ша'кти наистина беше производно на алфа елементът, то Мая грам не можеше да си обясни как тези хора могат да правят толкова много неща с него и то без специални импланти.

Джейд разбира се беше права, Мая кимна в съгласие и се съсредоточи. Как ѝ се искаше в такива моменти да има кафе. Изобщо не обичаше черните чайове които сервираха в Еос. Беше поразпитала в първите месеци, но се оказа че това което на Земята познаваха като кафе, в Еос също растеше, но под името черна смърт и беше ужасно отровно.

- Ша'кти - подхвана Джейд - е силата на Сътворението, тя може да създава и разрушава. Тя е навсякъде около нас и много хора могат да я докосват. В зависимост от силата на ума, тези които могат да я огънат към тях, могат да я подчинят на тяхната воля. Представи си нещо като огромен казан с вода закачен на вериги за дърво. Много хора могат да го наклонят и да ги залее вода, но само част от тях могат да отпият и още по-малка част да отпият много. Едно от първите неща, които вещ в ша'кти разбира е как да разпознава използваното ша'кти.

- Например - продължи Джейд - ако човек близо до мен използва ша'кти за да запали огън, аз мога да отворя ума си и да усетя използваната сила като мисъл в собствената си глава. Огън. Просто изпразвам главата си от мисли и огъвам, но не подчинявам силата. И мисълта за огън се появява, както и точно колко голям огън. Просто го знам, сякаш някой слага чужда мисъл в празното пространство. Уловката е, че следите от използваното ша'кти не са трайни - отпечатъкът стои ясен само четвърт час и след това избледнява.

- Това са основните принципи на действие на ша'кти. Наистина не знаем страшно много неща. Като например как да го използваме върху нещо и то да остане там завинаги. Ето тези макари, които задвижват платформите около Прохода, може да изглеждат, че се задвижват сами благодарение на силата. А всъщност има едни вързопи направени от ша'кти, които се изперчват и трябва да се презареждат. Реално не можем да направим нещо да трае толкова дълго колкото възлите в кинжалите. И със сигурност не можем да усетим как е направено. - завърши Джейд. - Някакви въпроси?

Всъщност нещата не изглеждаха толкова сложни колкото Мая си мислеше. Интересното беше, че подозренията ѝ взеха да се потвърждават за алфа елемента и контрола му. Хората на тази Земя се бяха научили да го контролират без импланти и то в много по-голямата степен от колкото човечеството в нейния свят. Изглежда тук хората успяваха да активират определените центрове в мозъка без изобщо да се налага използването на каквато и да е стимулация и прилагането на стимулиращ имплант. Чудно!

- Мисля, че разбрах как работи ша'кти и макар да е непонятно за мен, мисля че има сходство с нашия свят. Хората от нашата планета нямат никакви способности и никога не са имали, поне в записаната история. Ние разчитаме основно на машини и развита технология, която да ни помага да се справяме с всичко и да ни свързва помежду ни. В търсенето ни да развием тази технология и да направим машини, които да могат да ни отвеждат извън Земята към други светове, ние се опитвахме да открием елемент, който да ни даде нужната енергия за това. Тоест опитвахме се да намерим решение подобно на вашият проблем - как да накарате макарите да се задвижват сами без да е необходимо някой да зарежда…как го нарече - вързопите.

- След дълги години на експериментиране при една грешка, която едва не коства животите на целия екип, успяхме да достигнем до тъй нареченият алфа елемент. Подобно на ша'кти или както вие я наричате - силата на Сътворението, ние смятаме че алфа елементът е една от основните съставки на вселената и може да бъде манипулиран за определени неща. По-просто казано - чрез определени промени на неговото състояние ние можем да извличаме различни ползи - от най-малките неща като повдигане на предмети, създаване на светлина, подсилване на нашите оръжия и много други, та до самата възможност да пътуваме безопасно до други светове чрез летателни машини.

- След редица изследвания установихме, че алфа елементът съществува навсякъде около нас и може да бъде извличан по специален начин след което да бъде манипулиран. Целият процес се извършава от машини, но в последствие установихме чрез имплантиране на специален стимулатор на същото място на което вие слагате преградите си, малцина хора могат да извличат и контролират малко количество такъв елемент. Това им дава способности да преместват предмети, да сгъстяват въздух, да пресъздават светлина или дори да използват контролирано количество енергия като оръжие. Самият имплант просто активира определен център в мозъка и докато е прилепен за подходящия човек, той има възможност да борави с алфа елементът.

- Аз някога имах такъв имплант, но се отказах да го нося, тъй като ми причиняваше главоболия, а по някога и виждах неща, които не бяха там. Но знам как се борави с алфа елементът и мога да го виждам. Разпознавам неговите промени от обичайното му състояние, тяхната цел и мога да позная точно какво е направено с него и как. Именно това мога да видя на Дренския кинжал - неговото острие е обвито с тънък слой алфа елемент, който приложен върху предмети би ги направил по-тежки.

- Точно тук се корени отговорът, който ние така и не успяхме да намерим. Разрушителите не можеха да бъдат уязвени по никакъв начин, тъй като те не бяха напълно в нашата реалност. Можехме да ги видим като по-плътни сенки, да ги чуем и дори те да ни навредят, но нищо с което разполагахме не можеше да докосне тях. Комбинацията на този неизвестен за мен лек метал, с този вариант на алфа елементът, който прави нещата по-тежки, най-вероятно успява изведе тези твари напълно в нашата реалност, което явно не е добре за тях.

Мая се замисли за момент над това, което е казала. Колко и да се опитваше да запазва всичко просто, да не споменава за физични експерименти и техните резултати, за ускорители, гравитационни процеси, ПБС двигатели, и т.н., тя все пак не можеше заобиколи всички неща, които биха се сторили на Джейд непонятни и странни.

- Мисля, че това е най-простия начин по който мога да ти го обясня. Излиза, че вие слагате прегради за да се предпазите от ша'кти, а ние се нуждаем от стимулатор за да можем да боравим с базовия елемент. Но двете неща имат много допирни точки и е вероятно да можем наистина да пресъздадем това покритие.

Джейд слушаше Мая в захлас, почти със зяпнала уста. Много от нещата, които Мая обясни ѝ бяха странни и чужди, но разбра основното. Всъщност Мая изобщо не подозираше, че тя наистина говори точно за ша'кти и на всичкото отгоре не ѝ беше необходим никакъв стимулатор, както го нарече, за да го огъва и подчинява. Небеса! На всичкото отгоре тя можеше да го види! И да пътува до други светове с него!

- И аз мисля, че разбрах най-важното. Дренският кинжал кара тези сенки, стъпили само в единия крак в нашия свят, да си пъхнат и другия тук. След това може да бъдат убити или там каквото им се случва. Това беше идеята, нали? - Мая кимна, а Джейд доволна продължи. - Значи нека да пробваме да видим дали можем да направим това проклето покритие!

Щеше да е много добре ако беше станало от първия път, но уви. Джейд обгръщаше острието с ша'кти за да го повдигне, а Мая я насочваше колко точно сила да приложи. Привидно бяха много близко, и Мая знаеше какво да направят, но не можеше да обясни на Джейд как да стане. И това щеше да им бъде само първият проблем. После това състояние трябваше да се задържи само върху кинжалът, а Джейд си нямаше и на идея как, а Мая тук не можеше да й помогне. Спомена ѝ, че ѝ трябва специална камера и някакви машини, което очевидно беше невъзможно.

След около тридесет опита Мая твърдеше, че са много близо до създаване на покритието, което трябваше да създава тежест. Вероятно щяха да могат да го пресъздадат успешно скоро, а от там нататък трябваше да разучат как то да бъде свързано с този метал и как да се задържи там. Може би Весан щеше да крие някакви отговори, а те точно на там отиваха.

Двата часа, които имаха преди тръгване изтекоха неусетно. Мая и Джейд с неохота оставиха опитите си, но Джейд беше доволна от постигнатото, а очевидно Мая се беше ентусиазирала много и проявяваше огромен интерес към ша'кти. Щеше да се научи да подчинява със сигурност.

Джейд събуди внимателно Алисън и за нейна радост, червенокосата Туломка изглеждаше бодра и духовита тази сутрин. Дано запазеше доброто си настроение през целия ден. Заслуша се и чу как Реан и Крон си стягат багажа през вратата. Говореха си тихо и мислеха, че те все още спят. След почукването на Джейд по междинната врата вече беше ясно, че всички са будни и почти готови да тръгват.

Хапнаха кифлички с мармалад и прясно мляко в същата частна стая в която вечеряха, а през това време Джейд и Мая разказаха на бързо на останалите какво са открили. Реан много се развълнува от това откритие, като от време на време прокрадваше притеснени погледи към Мая сякаш го беше страх от нещо или искаше да ѝ напомни за нещо. Странно. Джйед реши, че трябваше да ги наблюдава дали крият още нещо от нея. Тя им вярваше, че им мислят доброто, но понякога не беше излишно да внимава. Всеки имаше различни разбирания за добро.

След закуска Джейд отиде да се разплати за стаите и храната, но собственичката на гостилницата не искаше да приеме никакви пари. Оказа се, че лично познава краля и всеки гост пратен от крал Санти при нея спи, яде и пие безплатно. Джейд все пак опита да ѝ остави някакви пари, но отказите ѝ станаха само още по настойчиви.

- Сенда никога не взема пари от лични приятели на краля. Никога. Слава на Дрен и слава на крал Санти! - тези думи срещаха Джейд при всеки опит за разплата и тя най-накрая се отказа. Прегърна Сенда за благодарност и се сбогува с нея като ѝ благодари в името на Дрен и ѝ пожела сила и успехи.

Трябваше да вземат първо макулатите, след което да се придвижат по предварително одобрен маршрут до площада с пунктовете за преминаване. Наеха си карета, отново минаха през целия Проход и стигнаха до тучната морава където ги чакаха двете животни. Гвардеец машинално им обясни от къде точно да прелетят и къде да кацнат на площада, както и им даде номерче за опашката.

Крал Санти ги беше снабдил със специални пропуски, с които да изпреварят всички и преминат бързо. Правело се изключително рядко, но техните задължения бяха наистина неотложни.

Прелитайки над Прохода, гледката беше също тъй впечатляваща като и минавайки през него. Хиляди каменни сгради, подредени павирани улици изпълнени с хора, спазен ред от етажи при различните квартали, малки паркове, различни миризми от обикновен пушек до готвено и отходни води. Разминаваха се с други макулати, които идваха от към самия проход.

Крон и Джейд приземиха макулатите на една площадка близо до тридесетте пункта - петнадесет за напускане и петнадесет за влизане. Пристигащите преминаваха без изобщо да бъдат спирани и всъщност малките кули бяха там само запазване на реда. Опашките от заминаващи обаче бяха огромни. Три от караулките обслужваха пътници на макулати, шест търговски кервани и каруци, три - конници, една - хора дошли на екскурзия с карети, и една хора дошли пеша. От другата страна на прохода имаше също град и малки села надолу по търговския път, така че имаше достатъчно голям брой хора решили да го прекосят пеша по една или друга причина. Например да спестят пари за конюшня.

Петимата слязоха от макулатите и се запътиха към най-близкият гвардеец. Той монотонно ги насочи към първата опашка, но Крон спря до него и понечи да извади пропуските.

- Мърдай напред! - тросна се гвардеецът до тях.

- Слава на силата на Дрен. - започна почтително Крон. - Ние имаме пропуски за да преминем най-отпред, изпратени сме лично от крал Санти, слава на краля, по неотложна задача.

Гвардеецът се зачуди, погледна ги с неверие, след което подаде ръка за документите. Бърз поглед върху тях разсея всякакви съмнения, че пътниците не са случайни хора, получиха извинение за грубостта и бяха пуснати по най-бързия начин най-отред на първия пункт за пътници с макулати, под неодобрителните погледи на околните.

Джейд се извини на най-близките хора за притеснението и след като дежурният пазач вписа имената им в някакви книга ги пуснаха да преминат напред.

Крон пръв прекрачи прохода водейки единия макулат, последван от Алисън, Джейд с другия макулат, Мая и Реан. Вървеше се в редица следвайки очертана с бяло линия. Квадратният тунел беше като изваян в скалата, осветен идеално от по десет вдълбани канала в лявата и дясната страна изпълнени с горящо масло. Интересно, че Дрен не бяха избрали да използват огън от ша'кти, а вместо това разчитаха на масло, но пък ефектът беше изключително добър и вършеше чудесна работа. Макар и каналите да изглеждаха успоредни със земята, вероятно имаха минимален наклон за да се спуска маслото.

Идеята на самия проход беше всички да вървят пеша, но той беше висок и ако се наложеше макулати можеха да преминават и летейки. В далечното минало, когато контролът е бил много занижен хората са били оставяни да летят и вътре, но това сега беше разрешено само при спешни случаи и то само от гвардията на Дрен.

Двете мили и половина им се сториха като цяла вечност, придвижвайки се бавно в опашката от хора, в редица един по един и то по най-първата линия близо до горящите канали. Не можеха да обсъждат сред непознати нещата, които ги тревожеха за това запазиха мълчание докато не излязоха от другата страна.

За тяхно облекчение никой не ги спря на излизане и преминаха отвъд без проблем. Вече се намираха извън Дрен, в град Ритиен, част от държавата Сендар. От тук вече почти всички граници бяха свободни за преминаване и нямаше да имат проблеми да стигнат бързо до Весан и Тулома.

Ритиен изобщо не беше така впечатляващ както Проходът. Не че беше малък град, просто беше обикновен и без никакъв ред. Къщи, ханове, занаятчии, дори билкари и болнични отделения се простираха абсолютно безразборно из града, а крепостната стена изглеждаше доста по-семпла от високите и дебели каменни зидове в Дрен. Тук обаче имаше далеч повече зеленина и места за разходки и почивки.

Полетът им над Сендар беше спокоен и минаваха основно над широколистни гори, разцъфнали поляни или огромни плантации от ябълки и круши. От тази страна на Преломските планини, пролетта вече беше настъпила в цялата си прелест. Пролетните миризми на прясна трева, свежа гора и разцъфнали маргаритки и теменужки се разнасяха из въздуха и правеха пътуването им още по-приятно.

По обяд Крон и Джейд приземиха макулатите в близост до едно малко селце, хапнаха малки кифлички с мармалад останали им от закуската, докато Крон се върна от близкият пазар с питки и сушено телешко. Напълниха си кожените мехове с прясна вода от един поток наблизо и отново се издигнаха. По свечеряване бяха решили да пренощуват в село Прахали в близост до столицата Йонде, тъй като беше по-спокойно и нямаше да има толкова хора.

Сендар не беше сред големите държави, но въпреки това им отне два цели дни докато я прекосят. Тя стигаше до Звездният океан на изток, на запад граничеше със странниците от Тасика, които в един друг свят биха се наричали китайци, а южната граница се поделяше между ничията земя и Икарли.

Ничията земя беше целта на Джейд, Мая и Реан и близо до нейната територия щяха да се разделят с Крон и Алисън. Весан беше изграден в Ничията земя. Град държава, собственост на всички и служещ еднолично на никого. Столица на народите, селище на Еос, центърът на света, седалище на Съвета на единайсетте.

Преди хиляди години, Еос, като много други светове вероятно, бил разкъсван от непрестанни воини между държавите и дипломацията търпяла провал след провал. Дребнави конфликти водели до дълги и изтощителни воини, кръвопролитията за малки късчета земя били брутални. Владели се сменяли на троновете толкова често, че техните народи понякога дори не научавали името им докато не бил убит в битка, отровен в съня си, предаден или обесен за измяна.

Сред могъщите в ша'кти по онова време се родила идеята за създаването на общо седалище, където всички владетели на държави ще бъдат защитени и ще решават конфликтите си с дипломация и сделки, вместо с безкрайни воини. Очаквано много били против, но били принуждавани да се присъединят към този пакт чрез тотална изолация. Случвало се дори да бъдат издигани граници от ша'кти и цяла една държава да бъде откъсвана от съседите си докато не склони да подпише новите условия.

Направено било проучване за къс земя, в който няма никакви градове, села или ферми в петстотин мили околовръст. Ничия земя - безплодна, от която никой не би имал нужда или изгода. И така по средата между Крондейл и Дрен, четири държави дарили парчета изсъхнала земя за доброто на всички - Тасика, Сендар, Икарли, Адефар.

Насред Ничията земя, в безплодните ѝ сухи полета бил издигнат Весан - цитаделата на целият Еос, мястото където цари вечен мир, културният център на всички народи, седалище на Върховният сенат и Съвета на единайсетте. Място на хората от всички кътчета на Еос, убежище и служещо на никой освен на световния мир. Тук се вземаха всички важни решения, тук се обявяваше война и от тук се преначертаваха граници. Тук Джейд трябваше да убеди света, че е време за война.

На третия ден от тяхното пътуване, някъде по обед, достигнаха границата на Ничията земя. Крон хареса една могила покрита с жълта издъхнала трева и приземи макулатите. След няколкото минути на отдих и напояване на животните беше време да се разделят.

- Крон, моля те бъди внимателен. Не бъди и инат и слушай какво ти говорят хората. Те трябва да бъдат над всичко останало, мисли за тяхното добро и спасението им. Не бързай да организираш каквото и да е до…Фейрам.. - името едва излезе от устата на Джейд - преди да сме начертали някакъв план във Весан.

- Не се притеснявай, не умирам от желание да посетя онази долина на смъртта ни най-малко. Не бих рискувал и да пратя някого там, като знам какво го очаква. Рано или късно ще трябва, но предпочитам да е късно и първо хората да са подготвени. Въпреки, че не ти вярвах отначало, наистина се надявам да имате успех с Мая над острието и току виж сте направили задачите ни много по-леки. Пази се и не давай на никого да ти попречи на крайната ти цел.

Крон прегърна силно Джейд и я държа така цяла вечност, както никога преди. Можеха да не се разбират през по-голямата част от времето, но бяха най-добри приятели, брат и сестра, а сега нямаха никой друг освен себе си на този свят. Лукави мисли, че може да я вижда за последно му се прокрадваха по краищата на съзнанието му, но той ги изгори още в зародиш. Не трябваше да ги допуска да го разяждат.

Пусна сестра си, погледна я добре, усмихна ѝ се и я целуна по челото. Очите на Джейд се напълниха със сълзи и но и тя успя да укроти вълненията си и мрачните пипала в мислите си.

- Реан, Мая, разчитам на вас да подкрепяте Джейд във всичко, да се пазите взаимно и да ѝ помогнете със задачата. Изключително благодарен съм, че от всички светове попаднахте в нашия и каквото и да случи, се радвам че точно вие сте тук и сега. Благодаря ви, че спасихте живота на Джейд. Благодаря ви за всичко.

- Бяхте изключително търпеливи към моите странности през цялото време и нито веднъж не се ядосахте на държанието ми, въпреки че и вие страдате не по-малко от мен. - прозвуча мелодичният глас на Алисън. Не я бяха чували дни наред, макар и настроението ѝ да се беше подобрило значително. - Не съм най-разговорливия или отзивчив човек, но вие се държахте много добре с мен. Благодаря ви за всичко. - след което прегърна Мая, Реан и Джейд.

- Благодаря още веднъж, Крон, че ни прие и че се грижи за нас и имаше търпение към ината ни. Обещаваме, че нищо няма да се случи на Джейд. - стисна Реан силно ръката на Крон, а Мая го прегърна.

Можеха да продължат с благодарности и сбогувания до вечерта, но времето летеше и трябваше да потеглят вече. Крон и Алисън се качиха на люспестото сиво-зелено летящо същество, Крон погледна за последно Джейд след което ги издигна нагоре. Щяха да прелетят на границата на Ничията земя, през Адефар и да се отправят по източният бряг на Звездния океан за Тулома.

Джейд, Мая и Реан обаче щяха да пристигнат във Весан след по-малко от два часа. В лошия случай щяха да се разправят с различни сенатори и съветници дни наред, ако не и седмици. А в най-добрия - щяха да започнат война още утре.