eomer
35 results
Поредната скучна вечер беше прегърнала града в обятията си, когато се случи за пръв път. Някои хора вечеряха по това време, други вече спяха, трети потегляха към клуб, четвърти вървяха по улицата. Изобщо – животът си вървеше нехаещо и с известно доза мазохистичен непукизъм, когато светът за първи пъ ...
108
1
739
360
377
Прах. Звезди.
И мъничко вълшебство.
За едни любов,
За други сила.
А всъщност – простичко – ...
И мъничко вълшебство.
За едни любов,
За други сила.
А всъщност – простичко – ...
1184
1
6
Днес ми е едно такова, криво,
и светът потънал е във сиво.
Непосилно е за слънцето вежливо,
да събуди в мене щастие пенливо.
В този ден аз си позволявам, ...
и светът потънал е във сиво.
Непосилно е за слънцето вежливо,
да събуди в мене щастие пенливо.
В този ден аз си позволявам, ...
1379
2
5
Още със ставането си от леглото знаеше, че нещо не е наред. Че е предаден. Някой беше влизал в стаята му докато спи и беше преровил чекмеджетата и документите по масата. Натрапникът се беше постарал да прикрие следите си, но той виждаше малките издайнически знаци, че някой е идвал.
У дома вече не бе ...
У дома вече не бе ...
1299
7
Беше затворен несправедливо, осъден без съд, и присъдата беше изпълнена без палач. Тук в тази тъмна килия щеше да прекара остатъка от времето си на тази земя. Понякога си мислеше, че вече е мъртъв тъй като чернотата и тишината по нищо не се различаваха от смъртта.
Усещаше, че още диша и можеше да ус ...
Усещаше, че още диша и можеше да ус ...
1048
3
ПРОЛОГ
Нощта бавно спускаше черните си ръкави над планината. Слънцето се предаде с един последен лъч светлина, преди да падне под тъмния натиск зад хоризонта. Бавно, малко по-малко, веселите чуруликания замлъкнаха, заменени от мъртвешка тишина. Вятърът отдавна се беше отказал да навестява това про ...
2151
4
Чернотата се отдръпна и Минди отвори очи. Гробището беше изчезнало. Намираше се в светъл офис, с много прозорци, големи бюра и празни столове. Нямаше никакви хора, липсваха и вещи по сивите бюра. Изглеждаше ѝ призрачно, но и познато.
Огледа се. Никой. Ослуша се. Нищо.
Сънуваше ли? Беше ли припаднала ...
Огледа се. Никой. Ослуша се. Нищо.
Сънуваше ли? Беше ли припаднала ...
1399
1
3.
Тайлър не можеше да повярва колко бърза беше тази жена. От малкото което успя да зърне, ставаше въпрос за възрастна дама, вероятно прехвърлила петдесетте години. И въпреки всичко успя да им се измъкне.
Докато двамата с Л се качваха по основното стълбище, жената се беше изнизала през аварийното. З ...
Тайлър не можеше да повярва колко бърза беше тази жена. От малкото което успя да зърне, ставаше въпрос за възрастна дама, вероятно прехвърлила петдесетте години. И въпреки всичко успя да им се измъкне.
Докато двамата с Л се качваха по основното стълбище, жената се беше изнизала през аварийното. З ...
1426
2.
Минди се опитваше да преживее поредния депресиращ ден, въпреки че утрешният нямаше да донесе нищо добро. Нито следутрешният. Положението ѝ ставаше все по-отчайващо и изход от безпаричието нямаше. Тя беше свикнала с това. Беше свикнала с всичко.
Да живееш на ръба на бедността беше ежедневие за мно ...
Минди се опитваше да преживее поредния депресиращ ден, въпреки че утрешният нямаше да донесе нищо добро. Нито следутрешният. Положението ѝ ставаше все по-отчайващо и изход от безпаричието нямаше. Тя беше свикнала с това. Беше свикнала с всичко.
Да живееш на ръба на бедността беше ежедневие за мно ...
1098
1
Кожените му ботуши шумно шляпаха в калта, но бурята заглушаваше бързите му стъпки. Панталоните му бяха подгизнали, ризата залепнала за тялото му, а яката на коженото яке го шибаше неистово във врата сякаш се опитваше да го скърши. Вятърът зловещо пееше в ушите му. Смъртта също.
Бягаше без посока и м ...
Бягаше без посока и м ...
2157
3
Там
Здравей, как си приятелю,
как, добре ли я караш,
още ли…
Вятърът гонеше пясъка пренесен от туристите на крайбрежната алея обратно към плажа. Вятър, за туристите, бриз за местните. Независимо кой как го наричаше, той беше един от най-верните приятели на романтиката. А от нея имаше много по това в ...
Здравей, как си приятелю,
как, добре ли я караш,
още ли…
Вятърът гонеше пясъка пренесен от туристите на крайбрежната алея обратно към плажа. Вятър, за туристите, бриз за местните. Независимо кой как го наричаше, той беше един от най-верните приятели на романтиката. А от нея имаше много по това в ...
1239
1
The Memory Jars
(всички 3 части)
Part 1
I love exploring old attics - they are like frozen pieces of universe, often the last piece of a perfectly preserved but forgotten generation. It's kind of a hobby to travel across the states, and check out the house sales, but you know, the kind where they le ...
(всички 3 части)
Part 1
I love exploring old attics - they are like frozen pieces of universe, often the last piece of a perfectly preserved but forgotten generation. It's kind of a hobby to travel across the states, and check out the house sales, but you know, the kind where they le ...
2058
The Eights
OK, I had to finally tell this story. It's been haunting me for years, it keeps popping up in my dreams, bubbling like a boiling cauldron in my subconscious. And my mind is going to explode soon, so I'll just leave it here in an attempt to lose some of the baggage in my head. No series, I ...
OK, I had to finally tell this story. It's been haunting me for years, it keeps popping up in my dreams, bubbling like a boiling cauldron in my subconscious. And my mind is going to explode soon, so I'll just leave it here in an attempt to lose some of the baggage in my head. No series, I ...
2326
1
Глава 10: Цитаделата
Джейд беше идвала във Весан и никога поводите не бяха приятни. Първият път в който посети столицата беше за да получи лични наставления в ша'кти от член на Съвета на единайсетте. Тя бе открила способността си едва осем годишна, още преди силата на Дереа да се беше отприщила. И с ...
Джейд беше идвала във Весан и никога поводите не бяха приятни. Първият път в който посети столицата беше за да получи лични наставления в ша'кти от член на Съвета на единайсетте. Тя бе открила способността си едва осем годишна, още преди силата на Дереа да се беше отприщила. И с ...
954
1
4
Серийни убийци
Събуждам се сутрин и първото нещо, което ми идва наум, е как да го убия. Не се шегувам. Спирам алармата, отварям очите и вече плана започва да тече в главата ми - първа част, почивка, още мъчения, накрая ще го изтормозя до последно, ще му тегля една псувня и всичко ще приключи.
И така ...
Събуждам се сутрин и първото нещо, което ми идва наум, е как да го убия. Не се шегувам. Спирам алармата, отварям очите и вече плана започва да тече в главата ми - първа част, почивка, още мъчения, накрая ще го изтормозя до последно, ще му тегля една псувня и всичко ще приключи.
И така ...
2183
1
Глава 9: Ничия земя
Изгревът посрещна Проходът отдавна буден, с претъпкани от хора улици, огромни опашки пред пунктовете за преминаване, както и безчет забързани каруци и карети по различни задачи. Тънки струи дим се виеха през доста комини, където догаряха последните въглени от нощните огньове. Мал ...
Изгревът посрещна Проходът отдавна буден, с претъпкани от хора улици, огромни опашки пред пунктовете за преминаване, както и безчет забързани каруци и карети по различни задачи. Тънки струи дим се виеха през доста комини, където догаряха последните въглени от нощните огньове. Мал ...
1037
2
Illusion
I see you. All of you. I see your eyes staring at me, through me and beyond me. I see your faces – some old, some young, even babies. You, all of you, just staying there, in your tiny little houses, putting a charade nobody is really watching.
You are all different. You are poor. And you ar ...
I see you. All of you. I see your eyes staring at me, through me and beyond me. I see your faces – some old, some young, even babies. You, all of you, just staying there, in your tiny little houses, putting a charade nobody is really watching.
You are all different. You are poor. And you ar ...
2733
18
Prisoner of Mankind
We did this. We all did. We should have been dead a long time ago, and yet we found a way to screw things even more, outdid ourselves. Africa was the obvious answer. So simple. This massive piece of hot sweaty heaven sitting right there, undisturbed for thousands of years. Of cou ...
We did this. We all did. We should have been dead a long time ago, and yet we found a way to screw things even more, outdid ourselves. Africa was the obvious answer. So simple. This massive piece of hot sweaty heaven sitting right there, undisturbed for thousands of years. Of cou ...
2331
2
Глава 8: Надежда
Последните капки дъжд се отичаха по свежо зелените пролетни листа на буковата гора. Миризмата на влажна трева, липсата на жужащи буболечки и завръщащите се пойни птици създаваха приятната илюзия за разцъфтяващ свят след дългия зимен сън. Дълбоко вдишване. Всяка глътка въздух опияняв ...
Последните капки дъжд се отичаха по свежо зелените пролетни листа на буковата гора. Миризмата на влажна трева, липсата на жужащи буболечки и завръщащите се пойни птици създаваха приятната илюзия за разцъфтяващ свят след дългия зимен сън. Дълбоко вдишване. Всяка глътка въздух опияняв ...
1058
Глава 7: Контакт
Друго си беше човек да се изкъпе след толкова дни мизерстване. Последната им баня беше в Хоуп, а след това бяха пътували в какво ли не, търкаляли в тъмници, бити, и … Тръпки побиха Крон при мисълта за последното. Да можеше да му изтрият и спомените така както му се върнаха обратно п ...
Друго си беше човек да се изкъпе след толкова дни мизерстване. Последната им баня беше в Хоуп, а след това бяха пътували в какво ли не, търкаляли в тъмници, бити, и … Тръпки побиха Крон при мисълта за последното. Да можеше да му изтрият и спомените така както му се върнаха обратно п ...
1066
Глава 6: Дрен
Реан вече беше разгледал цял един свят - неговият свят. Беше видял големи градове, беше виждал огромни градове, с небостъргачи, градски паркове, невероятно високи хотелски кули, квартални гета, рибни пазари, централни бутикови улици, молове, сиропиталища, болници, театри, кина, вестник ...
Реан вече беше разгледал цял един свят - неговият свят. Беше видял големи градове, беше виждал огромни градове, с небостъргачи, градски паркове, невероятно високи хотелски кули, квартални гета, рибни пазари, централни бутикови улици, молове, сиропиталища, болници, театри, кина, вестник ...
1209
3
Глава 5: Сняг
Свежото утро завари изоставеното село Чинка застлано с тънка снежна покривка. Макар дъждът да бе спрял през нощта и бурята да беше се отдалечила на север, призори температурите бяха паднали и ситният дъждец беше преминал в тежки парцали сняг. Призрачна красота царстваше в околностите н ...
Свежото утро завари изоставеното село Чинка застлано с тънка снежна покривка. Макар дъждът да бе спрял през нощта и бурята да беше се отдалечила на север, призори температурите бяха паднали и ситният дъждец беше преминал в тежки парцали сняг. Призрачна красота царстваше в околностите н ...
1249
3
Глава 3: Там
Светлината от умиращото слънце потъваше в празните очни кухини на Арехтазар. Размитите му очертания не хвърляха отражение в създаденият за удобство на срещата стъклен под. Мехурът реалност щеше да издържи достатъчно, може би дори щеше да преживее предстоящият звезден взрив.
Мощни изригв ...
Светлината от умиращото слънце потъваше в празните очни кухини на Арехтазар. Размитите му очертания не хвърляха отражение в създаденият за удобство на срещата стъклен под. Мехурът реалност щеше да издържи достатъчно, може би дори щеше да преживее предстоящият звезден взрив.
Мощни изригв ...
1048
2
Глава 2: Отломки
Зрението на Крон започна бавно да се връща. Отначало беше замъглено, очите го сърбяха от прахта и бяха зачервени. Усети струйки пунш на устните си и обърна ризата си откъм чистата страна, за да изтрие плодовата спиртна течност от лицето и очите си.
Ушите му все още пищяха и не можеш ...
Зрението на Крон започна бавно да се връща. Отначало беше замъглено, очите го сърбяха от прахта и бяха зачервени. Усети струйки пунш на устните си и обърна ризата си откъм чистата страна, за да изтрие плодовата спиртна течност от лицето и очите си.
Ушите му все още пищяха и не можеш ...
1242
3
Глава 1: Отблясъци
- Реан, време е! Отлагахме го вече седмица, но не можем повече да си позволим да стоим затворени. Мина цяла година! Трябва да се впишем. Трябва да живеем!
- Добре, предавам се. Но все още си мисля, че ще се отличаваме. Може и да сме се навлякли в тези кафеви вълнени дрехи и да сме ...
- Реан, време е! Отлагахме го вече седмица, но не можем повече да си позволим да стоим затворени. Мина цяла година! Трябва да се впишем. Трябва да живеем!
- Добре, предавам се. Но все още си мисля, че ще се отличаваме. Може и да сме се навлякли в тези кафеви вълнени дрехи и да сме ...
1214
3
МИГОВЕ СЪТВОРЕНИЕ
КНИГА 1
ВОЙНИЦИ НА ВСЕЛЕНАТА (работно заглавие)
Пролог: Друго време, друг свят
Трябваше да се направи. ...
КНИГА 1
ВОЙНИЦИ НА ВСЕЛЕНАТА (работно заглавие)
Пролог: Друго време, друг свят
Трябваше да се направи. ...
1181
4
Всички ние ги знаем, виждаме ги всеки ден, и не ги забелязваме. Възрастните хора, седнали на тротоари, столчета, в подлези, на ръждясали пейки и в мокри паркове. Те са навсякъде, стига само да се вгледаш. Ще ги познаеш по измъчените им лица, честите усмивки, мелодичните стари градски тананикания, ов ...
2162
4
Провал. Последната отломка на човечеството съществуваше в единствения оцелял ковчег под Алпите. Апокалипсис. Освен, че не успяха да го спрат, унищожиха и малкото останала надежда. Отчаяние. Петдесет и осем години живот в една мизерна дупка под земята. Бунт. Малцината оцелели искаха навън. Лудост. Бе ...
1070
3
Дребният и влажен пясък се набиваше в обувките му и хрущеше под белите му чорапи. Защо изобщо беше тръгнал по плажа? Странно, че точно днес токът по крайбрежната беше спрял, но все пак може би щеше да е по-добре ако беше поел покрай павилиончетата? Едва ли някой все още работеше в четири през нощта, ...
947
Небето беше перфектно синьо, с малки пухести мързеливи облачета. Беше толкова... естествено. Краткият миг, през който погледът му обходи небосклона, му се видя като цяла вечност. Блажено спокойствие. И свърши. Притокът на адреналин изтласка всяко чувство за сигурност и го замени със страх – паническ ...
1132
1
Нощта бавно спускаше черните си ръкави над планината. Слънцето се предаде с един последен лъч светлина, преди да падне под тъмния натиск зад хоризонта. Бавно, малко по-малко, веселите чуруликания замлъкнаха, заменени от мъртвешка тишина. Вятърът отдавна се беше отказал да навестява това прокълнато м ...
1600
3
Една сълза на лицето,
знай тя е за теб!
Една тъга във сърцето,
знай тя е по теб!
Един спомен в душата, ...
знай тя е за теб!
Една тъга във сърцето,
знай тя е по теб!
Един спомен в душата, ...
2691
2
5
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
