Мила лельо Есен
Мила лельо Есен,
пиша ти това писмо, защото не успях да се свържа с тебе по телефона. Изглежда пак мишките са ти изгризали кабела както миналата година. Трябва да заредиш капани навсякъде – по полетата, в избите, да поставиш мрежи и да запушиш всички отвори, дори и на покривите, но не слагай от нашето сирене, защото не го харесват. Трябва да е чуждо. Днешните плъхове предпочитат вносните сирена, като най-хубавите били от магарешко мляко или от лос. Но ти все пак си жена пенсионерка, можеш да сложиш от синьото сирене или просто пармезан. Дано да се хванат проклетите този път.
Лельо Есен, като ми дойдеш на гости, да не забравиш да вземеш със себе си любимото ми сладко от смокини с орехи. Знаеш, че много го обичам. Червеният кашмирен шал със златните сърчица, който ми подари миналата година, го грабна Марта, за да се изфука на Деня на влюбените и повече не го видях. Тя, Марта, като забележи, че имам нещо хубаво, настръхва като мечка стръвница и все гледа да ми го вземе. Аз не ù се сърдя. Тя си е такава. Все пак ми е сестра, а и не си падам по шалове, дори те да са на сърца. Харесвам твоите гердани и обеци с формата на падащи листа. Ако знаеш само колко много ми завиждаха за кехлибарената чанта и обувки и все ме питаха откъде са. Обясних им, че са от леля ми Есен, а те - поръчай и за нас. Направих се, че не съм ги чула, защото искам да бъда различна.
Мила лельо, набрала съм ти цяла торба с цвят от липа, а също и лайка, за да си правите чай с баба ми Зима. Тя как е със зрението? Щеше да си оперира очите от снежинки, надявам се, че всичко е минало благополучно и вече може отново да шие любимите си гоблени. Купила съм ù нови моделчета с пролетни цветя – зюмбюлчета, лаленца, както и една кошничка с теменужки. Знам, че обичате да шиете и двете, когато е лошо времето навън. Аз все нямам време за такива неща. Да ти се похваля! Завърших магистратура по Флорален мениджмънт към Пролетния университет. Даже успях да си намеря работа по специалността в един цветарски магазин в центъра на града с връзки.
Лельо Есен, да не забравиш и белия боб. Много искам като дойдеш да ми гледаш. Нещо не вървят нещата с онзи младеж Лято. Пак се скарахме. Каза ми, че учел в някакъв Летен университет с интензивно обучение, но така и не го видях с книга в ръка. Дипломната му работа била за Джулай морнинг. Убеждаваше ме, че лекциите се провеждали на морския плаж, пишели отсъствия, аз много му вярвах, лельо, но когато ми каза, че ще прави магистратура за Август морнинг, вече не издържах и го зарязах. Сега сме разделени и въпреки всичко ми е много мъчно. Искам като ми хвърлиш боба, да ми кажеш подробно той какво мисли за мен, обича ли ме още и дали нашата връзка е кармична.
Мила лельо Есен, друго засега не се сещам. Пак ще ти пиша, а ти не забравяй капаните и сложи някакво свястно сирене за мишките и плъховете, защото не само кабела, но и телефона ще ти изгризят.
Чакам с нетърпение да ми дойдеш на гости.
Целувки,
твоята любяща племеница Мая Априлова
© Ивон All rights reserved.
