- Мила, малко след края на Първата световна война татко купил една нива извън града на пътя, който води към големия пазар на София. Много мъже се върнали осакатени, а някои изобщо не се върнали. Семействата имали много деца и жените се чудели как да ги изхранят, затова продавали част от земите си, още повече, че не знаели дали ще могат да ги обработват. По това време там вече имало няколко къщи и се предполагало, че това ще стане един вилен район извън големия град, но днес вече се оформя като квартал. Не искам да остана тук. Виждаш, че в тоя двор се води нещо като война - дали не е заложено в човешката природа вечно да воюва със себе си. Не знам, но ми прави впечатление, че войните възникват по съседски или роднински - с най-близките. Може да е ревност или завист. Мястото е повече от декар. Ще продам тази къща и се надявам с парите от нея да построя там друга, може и по-малка. Все пак тук е столица, голям град, цените са по-високи. Ще дойдеш ли с мен?
- Изненадваш ме, Александре, татк ...