Ida-L (Лидия)
57 1862
Oct 1, 2022, 10:48 AM  

 Милана: докато имам сили - 1 

  Prose » Narratives
1449 2 6
Multi-part work
1 min reading
Най-после дойде ред и на малкото прозорче на килера. То служеше повече за проветрение, но все пак трябваше да се почисти. Когато го отвори, за да го избърше и отвън, Наталия примижа, после отвори широко очи - дали не ѝ се привижда! В съседния двор на пейка до стената седеше жена и кърмеше момченце на около пет години, което седеше на малко столче до нея. "Я, виж ти! - "Юнакът що бозал двадесет и пет години", спомни си приказката, която беше чела на децата си. После видя как детето стана, гална жената по ръката, грабна столчето, остави го до чешмата на двора и хукна през вратата нанякъде. Наталия довърши и затвори, но през целия ден си спомняше озадачено това, което видя: вярно, че имаше купони, че не достигаше храната, а за повечето хора и парите - кой знае, може би така жената се справяше с проблемите си!
От три седмици бяха новодомци. В края на миналата есен купиха къщата, после направиха подобрения и основен ремонт. Динко си намери работа в районната електрическа подстанция. Децата ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

» next part...

© Лидия All rights reserved.

Random works
: ??:??