След няколко дни Фани ни разказа:
- Александър Драгиев бил сред желаните ергени в София, но докато бил в чужбина не се говорело много за него, защото рядко си идвал. Там учел някакви търговски науки, а и работел.
- Може да си има и момиче там.
- Може, но братовчедка ми откъде да знае. Тези, които го познавали по-добре, го хвалели, че е добър, възпитан и трудолюбив. Преди да замине, работел в хотела на баща си и то не престижна работа.
- Я, виж ти какво мислят за такова богаташко синче.
- Е, може пък, хората са различни.
Това не ми хареса. Всяка информация за този човек щеше да подклажда закачките с мен. А така се надявах да го забравят. Ще трябва да се справям някак.
Страховете ми се оказаха напразни. Заговори се за война. От Първата световна не беше минало много време, лошите преживявания не бяха забравени. Хората се затвориха, станаха тревожни, напрегнати. Когато войната избухна и ние бяхме въвлечени в нея, напрежението нарасна, но истината е, че в началото в София се усети само по п ...