Беше един от многобройните му потни кошмари. Събуди се треперейки като лист. Две цунамита го бяха обградили и се движеха насрещно. Заплашваха да го смачкат като нищожна буболечка.
Господи, защо го преживя толкова реално. Изхлузи пижамата си и я захвърли ловко в пералнята. Но и това не внесе спокойствие в уплашената му душа. Денят започваше лошо. Много лошо. В 10 часа имаше среща с Мимикрия. От известно време движеше с нея. Беше много ниска - същинско хипофизно джудже. Но по странен начин му въздействаше емоционално (не и физически). Мимикрия беше омъжена. Намираше се в подножието на 40-те. Не бе доволна от брака си. Все му повтаряше, че рано или късно ще напусне мъжа си. Сякаш така му внушаваше, че това може да е заплаха и за самия него. Беше непредсказуема. Обикновено се обаждаше с думите: Имам нужда да те видя. Така се случи и този път. И ето - вече пътуваше към офиса й. Усещаше, че не трябва повече да се среща с нея, но имаше нещо неуловимо, което все го караше да отлага раздялата. ...