Двамата с кученцето
Беше един от многобройните му потни кошмари. Събуди се треперейки като лист. Две цунамита го бяха обградили и се движеха насрещно. Заплашваха да го смачкат като нищожна буболечка.
Господи, защо го преживя толкова реално. Изхлузи пижамата си и я захвърли ловко в пералнята. Но и това не внесе спокойствие в уплашената му душа. Денят започваше лошо. Много лошо. В 10 часа имаше среща с Мимикрия. От известно време движеше с нея. Беше много ниска - същинско хипофизно джудже. Но по странен начин му въздействаше емоционално (не и физически). Мимикрия беше омъжена. Намираше се в подножието на 40-те. Не бе доволна от брака си. Все му повтаряше, че рано или късно ще напусне мъжа си. Сякаш така му внушаваше, че това може да е заплаха и за самия него. Беше непредсказуема. Обикновено се обаждаше с думите: Имам нужда да те видя. Така се случи и този път. И ето - вече пътуваше към офиса й. Усещаше, че не трябва повече да се среща с нея, но имаше нещо неуловимо, което все го караше да отлага раздялата. Мимикрия бе от жените, обичащи да въртят на малкия си пръст мъжете. Веднъж завоювала сърцето на даден мъж, тя го задържаше с игрички в орбитата си, давайки му да разбере, че в живота й има нов мъж - Следващият. Така Предишни и Следващи участваха в невидимо сражение помежду си, а Мимикрия ги залъгваше, че всички те носят една и съща душа - душата на нейната въображаема половинка.
Днес, обаче, се случи нещо неочаквано. Мимикрия бурно се спусна към него, когато прекрачи вратата на офиса й, с думите: Липсваше ми. И размаза аленото си червило по врата му. Сякаш, за да не му даде възможност да се опомни, тя добави: Кога ще ми купиш кученцето? Бе й обещал едно малко кученце, което да разсейва екзистеницалната й самота. А тя вече си го беше избрала. Той искаше отдавна да й направи този подарък. Ето че случаят най-накрая му предоставяше тази възможност. Когато купи кученцето и го сложи в скута си, докато тя шофираше обратно към офиса, малката животинка внезапно пъргаво се покатери по гърдите му и го близна по шията. Милото и невинно малко кученце сякаш му благодареше, че смени притежателите си. Усети погледа на Мимикрия - леко навлажнен от сподавените сълзи и изпълнен с признателност. Две същества в този миг му благодаряха - всяко по своему. Двете очакваха мига на взаимното си усамотение, за да може всяко едно от тях да отдаде истински чувства на другото. А той почувства безтегловността. Тя нахлуваше в гърдите му и най-сетне бе свободен. Знаеше, че това е неочакваният край на връзката му с Мимикрия, връзка за която никога нямаше да съжалява. Беше скромен мисионер в живота й, дарил я със същество, което отсега нататък щеше да пропъжда самотата й. Да й дава обич. Кой знае, може би Мимикрия щеше да прогледне за истинските ценности, благодарение на това малко кученце, а той да не съжалява за познанството си с нея. Кученце на раздяла. Не бе предвидил този финал, но той се оказа най-добър и за двамата. Защото после срещна великата си любов!
© Младен Мисана All rights reserved.
