Глава втора
Тарикатът
Лъчите на изгрева постепенно нахлуваха в спалнята, галейки нежно олющените тапети и завирайки се любопитно в браздите на пропуканите таван и под, бавно обгръщайки тресящата се спалня. Но, силно респектирани от гъгнещия като стар нафтов генератор тайфун от хриптящо-къркорещи звуци, излизащи с мощно свистене от горната част на леглото, спря под вибриращата брадичка на спящия юнак. В този момент от тавана се отлепи парче мазилка и най-нагло се стовари върху челото му. Минчо стреснато подскочи и сънено замърмори:
-Добре, ма! Ставам... О, Боже-е... - остра болка се разнесе по цялото му тяло, напомняйки за вчерашната битка - Ма тая здраво е удряла... О-ох, само да стана и да се добера до мазата... Взема ли си лекарството - поне два-три литра, че да изтръпна -всичко ще се оправи!
Надигна, пъшкайки, отломките от тялото си и бавно ги придвижи до прозореца. Отвори го и пое дълбоко въздух. Навън врабчетата изпълваха ефира със своето щастливо чуруликане. Минчо усети как душат ...