Глава трета
Един нормален ден
Минчо отново се наслаждаваше на покоя в своята “Светая Светих” - мазата. След пет дневни уговорки и пълно послушание, пак беше тук - блажено разположен в любимото си кресло (един легнал на земята, като седалка, чувал със зърно и друг един изправен зад него - за облегалка), загледан в бутилката с винце между двете си длани, потънал в сладки спомени…
------------------------------------------
1997 година. След година и половина казарма, през което време само два пъти излиза отпуска - когато му счупиха главата с трудовашката лопата и когато се ожени (явно първото е оказало своето влияние), Минчо се уволни! На гарата в Плевен го посрещнаха майка му и тъщата. Te с мъка го свалиха от прозореца на вагон-ресторанта, където се беше прострял като хавлия. Успяха да го довлекат до колата, която ги чакаше и си го прибраха на село. Майка му, която се омъжи повторно в съседно село, прехвърли къщата на негово име и се прибра при мъжа си. Яна се беше записала на курс по фр ...